/КРОСС/ МВР не организира избори. То има само логистични функции. Това заяви преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров в предаването «Твоя ден“ по NOVA NEWS по повод престоящия президентски вот. По думите му отговорността за организацията и провеждането на изборния процес е на Централната избирателна комисия, която трябва да вземе решенията по всички въпроси.
Киров коментира организацията на предстоящите избори и промените в правилата за машинното гласуване. Според него особено важен ще бъде начинът, по който ЦИК ще уреди всички възможни проблеми, свързани с отпечатването на хартиените отрязъци от машините и тяхното използване при контрола на изборния резултат.
«Как тези хартийни отрязъци ще служат като евентуален контрол върху това как брои машината?“, попита проф. Киров.
Той постави и въпроса как би действал Конституционният съд при евентуално оспорване на законността на изборите. По думите му, ако машината отчита резултата, трябва да има ясен механизъм за проверка на начина, по който тя е работила, и за съпоставяне на данните.
Според преподавателя по конституционно право не МВР, а ЦИК носи институционалната отговорност за организацията на изборите. По думите му полицията има задача да осигурява необходимата логистика и сигурност, но не и да поема функциите на изборната администрация.
«За това има Централна избирателна комисия и тя е облечена в доверие от обществото и от парламентарно представените политически партии“, каза Киров.
Той припомни и скорошното решение на Конституционния съд, свързано с разпределението на местата в ЦИК. По думите му именно комисията трябва да остане институцията, върху която пада основната отговорност за изборния процес.
Проф. Киров коментира и промените в изборното законодателство, като изрази критика към практиката правилата да се променят непосредствено преди избори.
«Изборите не се печелят с технология. Изборният кодекс е технология. Изборите се печелят с гласа на избирателите“, заяви той.
Според него в България от години съществува практика изборните правила да се променят преди поредния вот, въпреки препоръките на Венецианската комисия за стабилност на изборното законодателство.
В разговора беше засегната и темата за президентското право на помилване. Проф. Киров припомни решение на Конституционния съд от 2012 г., свързано с упражняването на това правомощие. По думите му решението се взема еднолично от президента, тъй като указът не подлежи на контрасигнатура. Киров подчерта, че помилването представлява освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено от съдебната власт, и че това правомощие има хуманен характер.
В края на разговора проф. Киров коментира и процедурата за избор на нов главен прокурор. Той свърза процесите в съдебната власт с политическите отношения между парламентарно представените формации. Според него след президентските избори политическите сили ще трябва да търсят необходимите мнозинства за вземането на решения, свързани със съдебната власт.
«Такова мнозинство не може да се постигне освен чрез взаимни компромиси и някакво договаряне“, заяви проф. Киров.
