/КРОСС/ В едно от първите си публични изявления след като поех поста на министър на правосъдието, призовах г-н Борислав Сарафов да прояви достатъчно чест и сам да се оттегли от системата, като посочих, че бих го поздравил, ако това се случи. Г-н Сарафов не заслужи такива поздравления.
Като министър на правосъдието приемам магистрати в кабинета си в министерството. Това е част от работата ми и ще продължа да го правя. Сред тях имаше и такива, които заявиха, че са били подлагани на натиск. Никой кандидат за Висшия съдебен съвет не е получавал от мен обещания, ангажименти или искане за лоялност, нито в министерството, нито другаде. Не съм търсил подкрепа за избор на главен прокурор, още по-малко за себе си.
Посочената в писмото фирма извършва дейности по продажба и сервизно обслужване на автомобили, както и застраховането им, като офиса им съм посещавал по лични причини. Там не са провеждани никакви срещи с кандидати за ВСС.
Ако г-н Сарафов разполага с данни за извършено престъпление, като следовател той добре знае реда за съобщаването му. Този ред не минава през медиите.
Използваният типичен прийом за съставителите на компромати е навързването на действителни събития към изфабрикувани от тях твърдения, с цел придаване на достоверност на цялостния разказ. Фактът, че съм посещавал офис на автомобилно представителство и сервиз, където обслужвам личния си автомобил и плащам застраховки, както и фактът, че в кабинета ми в Министерството на правосъдието съм приемал магистрати, са удобно вплетени в една компроматна атака.
Не знам дали тя е израз на раздразнението на г-н Сарафов от това, че в институционално качество ще обжалвам отказа да бъде образувано дисциплинарно производство срещу него, или зад нея се крие нещо по-голямо - чрез създаване на изкуствен скандал се преследва провал на предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и оставане на власт на досегашното удобно статукво.
Не се наемам да давам оценка за мотивите на г-н Сарафов. Няма да позволя обаче този спор да отклони вниманието от същественото: избор на ВСС, в който кандидатите се преценяват по професионализъм и интегритет.
Единствено бих отбелязал, че за разлика от своите досегашни действия, г-н Сарафов изглежда, че е реагирал като истински следовател /според собствените му разбирания/ и е използвал достъпния му инструментариум за информиране и за контролиране на срещите ми в министерството и извън него. Тук проблемът не е личен, а институционален и като такъв следва да намери своето разрешение.
Ще предприема действия за защита срещу действията на г-н Сарафов по установения от закона ред, без да използвам медиите за това.
