/КРОСС/ Преди време благотворително бяха събрани пари и тя проходи отново с протеза, а усмивката се завърна на лицето й. Чудесата обаче продължават. На 22 години Гергана покорява поредния си житейски връх, тренирайки усилено баскетбол.
В предишните ни срещи беше неуверена и с плахо гласче, а днес я откриваме в спортната зала - в адаптирана количка за баскетбол, устремена към коша.
Баскетболът е голямата й страст, а в танца с топката момичето е във вихъра си. Тренира пет пъти в седмицата - три във Враца и два в София, със синия отбор през почивните дни. Активностите й в социалната мрежа преди време забелязва треньорът Денислав Иванов и я кани на среща с отбора.
«Спортът ми даде много - даде ми увереност, показа ми, че съм способна на много неща, много запознанства. Количката е спортна, изработва се според увреждането на самия човек. То като цяло всичко е трудно в началото, но с много тренировки се получава. Има още много накъде да градя. Преди, като погледнех коша, ми се струваше много далечен, сега вече не е така. Успявам да вкарвам, и то сравнително добре. Има ли рани? Имаше в началото доста, сега вече не толкова“, казва Гергана Петрова.
Момичето записва и официален мач с отбора на «Левски“ на последното държавно първенство преди броени седмици.
«Така, като за първи път, паднах, но паднах и станах. Първият ми мач беше това, но беше много готино, беше си предизвикателство, адреналин, емоция“, казва тя.
«Моите съотборници са супер готини хора, позитивни, много отзивчиви. Винаги ми показват нови неща, помагат ми. Първия път, като се запознах с тях, бях много приятно изненадана, защото го нямаше това съжаление, тези излишни въпроси. Чувствах се като част от тях“, споделя Гергана.
Тя е благодарна и на треньора си. Казва, че без него нямаше да е това, което е в момента - уверена и нахъсана да е добър играч. Всеки ден Гергана преоткрива себе си чрез спорта.
«Много от хората, като се запознаят с баскетбола, не могат да приемат, че трябва да седнат в количка. Ти не сядаш в количка, за да стоиш в нея. Ти сядаш, за да играеш спорт, за да си на терена, което е много по-различно от инвалидната количка. Каквото и да се случва в живота ти, тук просто го забравяш и се откъсваш от реалността“, споделя Гергана.
Момичето се бори с рака от близо десет години. Операции и химиотерапии, ремисия, после болестта отново се връща. Пак битка, лечение, ампутация на крака през 2022 г.
Две години по-късно Гергана се учи да ходи отново с протеза. И ето я сега - активна и позитивна.
«Искам да кажа на всички хора с увреждания да не се отказват, да не се предават. Има винаги ново начало и това, че имаш някакво увреждане, не те определя, не определя възможностите ти“, обръща се момичето към хората в нейното положение..
Гергана призовава държавата да подкрепя хората с увреждания. А мечтите
