БТА - 25 Ноември 08:47

Едва ли някой ще разбере ползата от присъединяването на
България към голямото европейско семейство, ако то остане само
на хартия и не се почувстват на практика истинските предимства
от това да членуваш в една голяма, свободна и просперираща
общност.
Редица програми на ЕК дават възможност на младите хора да
станат част от модерния европейски свят, но за тази цел те
трябва да преминат през гора от изисквания и критерии за подбор.

Всеки студент, който желае да разшири кръгозора си и да
разнообрази обстановката, смесвайки се със свои връстници от
някой реномиран европейски университет, няма да е зле да се
поинтересува дали неговият университет не участва в програмата
“Еразъм“ и не предлага някоя от програмите за мобилност на
образованието.

Какво представлява новата програма “Еразъм“?
От януари 2007 г. Европейската комисия даде старт на
програмата за обучение и образование - “Учене през целия живот“,
включваща направленията: “Коменски“ - за училищно образование,
“Еразъм“ - за висше образование, “Леонардо да Винчи“ - за
професионално образование и обучение, и “Грюндвиг“ - образование
за възрастни. Тя замества приключилите в края на 2006 г.
“Леонардо да Винчи“ и “Сократ“, които действаха в България от
1999 година.
За периода 2000-2006 г. около 4000 български студенти са
преминали през програма “Еразъм“ и са се обучавали в европейски
университети за по няколко месеца през време на следването си,
сочат данните на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР).
Новата програма “Еразъм“, като част от програмата “Учене
през целия живот“, дава възможност не само за мобилност на
обучението, но и за студентска практика в Европа. ЕК е възложила
на програмата амбициозната цел да превърне европейската
икономика в най-конкурентоспособната в света чрез
усъвършенстване на образователния процес в страните членки на
съюза.

Програмата “Учене през целия живот“ се координира в България
от ЦРЧР и е с продължителност до края на 2013 година. Бюджетът
й за целия период за всички страни-членки на ЕС е 6 970 000 000
евро. Очаква се дотогава тя да обхване 3 млн. студенти по
програма “Еразъм“ от цяла Европа.
Бюджетът, който България получава по програмата, е различен
за всяка година и се определя от броя на студентите в страната.
За 2007-2008г. той е 3 млн. 980 хил. евро по данни на ЦРЧР. Тези
средства трябва да бъдат разпределени от ЦРЧР на
университетите, кандидатствали за участие в програмата.
Кой може да кандидатства по програмата “Еразъм“?
В програмата участват всички 27 страни членки на ЕС плюс
Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Турция. Програмата е насочена
към студенти, университетски преподаватели и непреподавателския
състав на висшите учебни заведения. Тя е предназначена за самите
университети.

ЦРЧР приема предложения за проекти по децентрализираните
дейности на програмата, които са: мобилност на студенти с цел
обучение, студентски практики, мобилност на преподаватели с цел
преподаване, мобилност на преподавателския и непреподавателския
състав на университети с цел обучение, подготвителни визити,
интензивни програми, интензивни езикови курсове “Еразъм“.

Централизираните дейности на програмата “Учене през целия
живот“ като университетска харта “Еразъм“, проекти за
разработване на учебни програми, проекти за сътрудничество между
висши училища и предприятия, проекти за модернизация на висшето
образование, проекти за виртуални университети и мрежи са под
контрола и управлението на Изпълнителната агенция за
образование, аудиовизия и култура (ИА) към ЕК със седалище в
Брюксел.
Какви са изискванията за кандидатстване по програмата
“Еразъм“?
За да участват в програмата “Еразъм“ висшите образователни
институции трябва задължително да притежават университетска
харта “Еразъм“. Хартата се предоставя от ИА след защитена от
университетите кандидатура и е валидна за периода на действие на
програмата - до 2013 година.
След като са придобили харта българските университети
кандидатстват за финансиране в ЦРЧР. Финансирането не е еднакво
за различните университети, нито е еднакво за различните
студентски практики и обучения. ЕК е разчела приблизителни
стойности на програмите за всяка отделна страна в ЕС в
зависимост от стандарта на живот. Най-ниските стипендии
(грантове) се дават на България, а най-високите - на
Великобритания. Идващите на обучение в България студенти ще
получат стипендия от около 300 евро на месец, докато обучението
в университет във Великобритания се финансира с около 800 евро
на месец. За студентска практика в България ЦРЧР отпуска
финансиране от 350 евро, докато във Великобритания финансирането
ще бъде от около 1000 евро.
Четирийсет и един университета в България притежават харта
“Еразъм“, а 28 от тях имат право да организират студентски
практики по програмата. Бюджетът на всеки от тези университети е
различен в зависимост от това как е успял да разпредели
средствата и колко от тях е успял да усвои. ЕК изисква
студентска мобилност и практики да бъдат предложени във възможно
по-голям брой сфери на университетското образование.

Сред университетите с най-качествено изпълнение на
програмата са Софийският университет, Шуменският университет,
Пловдивският университет “Паисий Хилендарски“, Великотърновският
университет, УНСС, УАСГ, НБУ, Техническият университет - София,
Икономическият университет - Варна, Варненският свободен
университет и други, сочи извършеният от ЦРЧР контрол. Работата
на всички университети в страната по програмата “Еразъм“,
разпределението на средствата, селекцията на студентите, се
следят от ЦРЧР.

Какво трябва да направи един студент, за да кандидатства за
мобилност на обучението или за студентска практика?
Като начало отива в Международния отдел на своя университет
и се информира за условията и възможностите, които университетът
му предлага в рамките на програмата.
Задължителните изисквания на ЕК са за дейностите по
програмата да кандидатстват само студенти, граждани на държава
членка на ЕС. Кандидатите трябва да имат завършени минимум два
семестъра, да не са финансирани преди това по програмата
“Еразъм“ и да знаят перфектно езика на държавата, в която искат
да отидат на стаж или обучение.
В повечето случаи университетите поставят допълнителни
изисквания пред кандидатстващите като например висок успех от
предходния семестър. Желаещите да завършват студентска практика
трябва да се насочат към организация, извършваща стопанска
дейност, тъй като практиката не може да бъде осъществявана в
институции, работещи към ЕС, дипломатически представителства и
други организации с нестопанска цел, сочат изискванията на
програмата. И практиките, и обучението в чужди университети са в
рамките на три до 12 месеца в една академична година.

Какви са възможностите за преподавателите?
Университетските преподаватели могат да изберат университет
в ЕС, в който да преподават от една до шест седмици в рамките на
една академична година, предвижда програмата. Те могат да
заминат и в друга образователна институция или търговско
предприятие с цел обучение също за период от една до шест
седмици, като посещават семинари, работни групи, курсове и
други.

Какво още предлага “Еразъм“?
“Еразъм“ предвижда и интензивни образователни програми с
преподаватели и студенти от поне три различни университета. За
тях отново кандидатстват пред ЦРЧР университети с Еразъм-харта.
Еразъм включва и интензивни езикови курсове, специализирани в
изучаване на по-малко известни езици. Тези курсове предоставят
възможност на Еразъм-студентите да изучават езика на приемащата
ги държава за период от три до осем седмици в специално
определени за това висши училища на дадената европейска държава,
които се наричат организиращи институции.
Курсовете се провеждат в две сесии: август-септември, преди
началото на академичната година, и януари-февруари, преди
началото на втория семестър. За условията на кандидатстване
студентите трябва да се поинтересуват в международния отдел на
своя университет. Всяка година българските университети,
притежаващи Еразъм-харта, могат да кандидатстват пред ЦРЧР. Те
трябва да имат и отличен опит в обучението по български език за
чужденци, изискват от ЦРЧР. “Еразъм“ покрива 75 процента от
стойността на интензивните езикови курсове.