БТА - 27 Декември 12:34

Трябва да влезем в Европейския съюз /ЕС/ не с манталитета на хора, чакащи социални помощи, а със съзнанието на хора, които
имат интелектуалния и духовния потенциал да участват при решаването на проблемите на съвременния свят. Това каза министърът на образованието и науката Даниел Вълчев при връчването на годишните награди “За особен принос в науката“. Носителелят на наградата на Министерството на образованието и науката /МОН/ за най-добър учен за 2006 г. е проф. Ваньо Митев, който работи в областта на медицинските науки в направление “биохимия“. През последните пет години той има над 50 публикации в наши и чужди списания. Проф. Митев има създадена
школа в областта на клетъчната сигнализация, която е единствена
по рода си на Балканите. Основаната от него лаборатория по клетъчна сигнализация дава възможност един научен проблем да се
изследва интердисциплинарно - от химици, биохимици, клетъчни и молекулярни биолози. Ръководената от проф. Митев катедра по
химия и биохимия към Медицинския университет в София е въвела единствено по рода си у нас електронно обучение по биохимия. Наградата за млад учен за 2006 г. получи н.с. първа степен д-р Весела Кръстева от Централната лаборатория по биомедицинско инженерство към БАН. Тя има 45 научни трудове и публикации.
Участва в международен колектив, създал нов вид дефибрилатор за бърза помощ, удостоен от Европейската организация за
стандартизация с европейски сертификат “СЕ“ за висока ефективност. Уредът е в серийно производство за пазарите на
Европа и САЩ. Министър Даниел Вълчев посочи, че наградите имат по-скоро морална стойност, защото възможностите на държавата не са прекомерни в тази насока. В последните две-три години почти удвояваме средствата за фонд “Научни изследвания“ и за други програми за наука, каза Вълчев. Засега тези средства са далеч от това, което се отпуска за развитието на науката в други
държави, но се опитваме постепенно да ги увеличим. Поставяме все по-голям акцент върху проектното финансиране, а не толкова
върху институционалното. Това е една тема, която е много болна за България, отбеляза министърът. Даниел Вълчев посочи като голям проблем за науката възможностите за законова подкрепа на младите учени да останат в България. Младите учени във всички общества се стремят към признание и към материална стабилност, каза министър Вълчев. Това е и причината по богатите общества практически през последните десетилетия при либерализирането на режима на придвижване да “изсмукват“ научния потенциал на по-бедните общества. България също трябва да си дава сметка за този
проблем, отбеляза Вълчев.

Министър Даниел Вълчев припомни, че през първатата половина
на 20-ти век над 70 на сто от Нобеловите лауреати са били от
европейски научни и образователни институции. Този процент беше
спаднал под 19 на сто, а след последните Нобелови награди падна
още, отбеляза Вълчев. За последните десетина година има само
един немски Нобелов лауреат и той не работи в Германия. Това е
един световен процес, България трудно ще се противопостави на
него, каквито и усилия да направи. Затова ние разчитаме, че
младите български учени освен, че си дават сметка, че по света
има други научни институции, където дават добри възможности за
реализация, също така си дават сметка, че са българи и страстта
им към науката е свързана със страстта към утвърждаването на
българската нация в света, посочи министърът на образованието.
Според проф. Митев проблемът за изтичането на мозъци може да
се реши като от проектното финасиране на научни изследвания се
заделя една част от средствата за заплащане на учените, които са
спечелили проекта и работят по него. Ако например проектът е за
50 000 лева, 10 000 лева от тях могат да бъдат разпределени в
колектива според приноса на всеки учен, посочи проф. Митев.