/КРОСС/ Кораби отказват да акостират на българските пристанища, а други изчакват в южната част на Черно море заради рисковете за корабоплаването. Ситуацията поставя под въпрос износа на милиони тонове българска пшеница и създава сериозни затруднения за земеделския сектор. Това предупреди в NOVA «Здравей, България“ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.
Ситуацията е изключително притеснителна. Към момента няма как да знаем дали случаят от четвъртък е изолиран инцидент и отказът на тези шест кораба е моментно състояние, след което нещата ще се нормализират, или това ще продължи и занапред, заяви Проданов.
По думите му отказът на корабите е последвал удар в териториалните води на Румъния - инцидент, който променя оценката за сигурността на корабоплаването в региона. До този момент българските пристанища са били възприемани като сравнително безопасна дестинация и е имало интерес от страна на корабособствениците. Всички знаят колко много кораби бяха ударени в Черно море, но подобни инциденти в териториалните води на България и Румъния нямаше. Именно това е причината тези кораби да откажат да дойдат, посочи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
България произвежда около 7 милиона тона пшеница годишно, като повече от 5 милиона тона се изнасят през пристанищата във Варна и Бургас. За осъществяването на този износ са необходими приблизително 150 кораба, обясни Проданов.
Възможностите за компенсиране на евентуално прекъсване на морския транспорт са силно ограничени. Според него железопътната инфраструктура не може да поеме необходимите количества за превоз до гръцките пристанища, а износът с автомобилен транспорт е практически невъзможен в подобен мащаб.
Допълнителен проблем е ограниченият капацитет на българските пристанища. В най-активните периоди те могат да обработват общо около 20 кораба месечно, докато през зимата броят им намалява приблизително наполовина. Това означава, че всяко прекъсване на износа води до натрупване на забавяния и затруднява изпълнението на графиците. «На практика вече не трябва да допускаме прекъсване на износа до лятото, ако искаме да успеем да изнесем цялото количество зърно“, предупреди Проданов. Той допълни, че още преди последните инциденти е имало забавяния в пристигането на корабите, а новите обстоятелства могат допълнително да усложнят ситуацията.
Зърнопроизводителите разчитат на държавата да предприеме необходимите мерки за гарантиране на сигурността на корабоплаването. «България няма алтернатива на двете си пристанища“, подчерта той. Варна и Бургас обработват общо около 10 милиона тона товари, от които приблизително 5 милиона тона са пшеница. Ако износът бъде сериозно затруднен или прекъснат, проблемът няма да се ограничи само до съхранението на зърното в страната. Според Проданов подобен сценарий би имал отражение и върху международните пазари заради значението на Черноморския регион за световната търговия със зърнени култури.
Ако пристанищата в Бургас и Варна не функционират, това означава, че цялото Черно море няма да функционира нормално по отношение на износа на зърно. Ако износът бъде блокиран, това би довело до сериозно сътресение на световния пазар, коментира той.
Засега цената на пшеницата на пристанищата във Варна и Бургас остава стабилна, въпреки поскъпването на застраховките и транспортните разходи. Проданов уточни, че земеделските производители се интересуват основно от цената на продукцията до пристанището, докато последващите разходи се поемат от износителите. Основният риск за вътрешния пазар е свързан с евентуално натрупване на непродадена продукция. Ако износът стане невъзможен, предлагането в страната може да надхвърли търсенето и да окаже натиск върху цените.
