/КРОСС/ Това, което официално и правителството и ЕК дори на базата на това, което са дали като препоръки и като изисквания към четиригодишния национален фискално структурен план е ясно, че дефицитът към август месец е горе-долу около 2,8%. Но към август месец. Тук е важно да кажем колко е дефицитът към август месец. Оттам нататък очакваме да приключи септември месец, за да можем да кажем официално до края на октомври ще излязат данните за септември. Дефицитът според това, което и Министерство на финансите, а и другите институции публикуват, до края на годината лично аз се съмнявам да мине 5%, това заяви в “Денят започва с Георги Любенов“ членът на УС на БНБ Любомир Каримански.
“И ще ви кажа защо. Защото има достатъчно предпоставки, които предполагат, че не могат да се използват всички капиталови разходи. Всички онези програми, които са посочени в Бюджета за 2026 година по отношение именно на инвестициите на държавата. Т.е. държавата едва ли ще успее да инвестира толкова“.
Както и да строите - вие имате определен потенциал, посочи Любомир Каримански. Не можете да го надвишите, не можете да се надскочите, допълни той.
“Това е, ако сравня с една метафора. Ако отидете в пустинята и не сте пили отдавна вода, която чаша ода, ако изпиете 10 ви е най-сладка? Т.е. първата ви е най-сладка. Това е пределната норма на задоволеност от гледна точка на потенциала на един човек. Т.е. той може да изпие 10 чаши, но повече от 10 не може. Имаме определен потенциал“.
Любомир Каримански посочи, че “по същия начин е с абсорбирането на инвестициите в икономиката има определен потенциал, който не може да бъде надхвърлен. И именно по тази причина капиталовите разходи няма да бъдат изпълнени до края на годината“.
“Защото виждайки какво става с капиталовите разходи, откакто е дошло правителството. Да, те имат някакъв темп на нарастване на абсорбацията от гледна точка на икономиката, но той не е такъв, че да предполага, че всички капиталови разходи ще отидат в отделните проекти до края на годината“.
“Националният средносрочен фискално-структурен план е приет през 2025 г. от предходното редовно правителство. След като дефицитът за 2025 г. надхвърли 3%, България влезе в процедура по свръхдефицит. Това наложи представянето на план пред Европейската комисия в определения срок до 15 октомври. Въпросът е доколко този план ни дава ясна представа за целия бюджет. Той не съдържа същото ниво на подробност като държавния бюджет, в който са разписани средствата за отделните първостепенни разпоредители с бюджет, включително Министерството на отбраната“.
Знаем общите параметри за отбраната, но не разполагаме с достатъчно конкретика за всички отделни разходи, поясни Каримански.
Той изрази опасения, че това, което не е представено в тези посоки е в посока на препоръките на ЕК.
“ЕК, когато изисква да бъде представено как ще бъдат намалени публичните разходи, особено тези, които са в определени сектори като сигурност и отбрана, от гледна точка на заплатите и на възнагражденията от гледна точка на вложените в миналото автоматизми, не става ясно как ще бъдат отменени. В плана не се споменава, че тези автоматизми ще бъдат отменени в бюджета“.
Ние искаме да приложим данък свръхпечалба чак сега, но тук въпросът е “тази база, която се взима 20-25 година, как точно е преценена тази база“.
Абсолютно лишено от финансова логика е да вкарваме автоматизми за възнаграждения в публичния сектор, които пряко засягат бюджета в специализирани закони, а те да не бъдат там, където им е мястото - в държавния бюджет, поясни Каримански. Според него това е едно от нещата, които трябва да бъдат променени.
Второто нещо, което в разходната част трябва да бъде преценено, според него е доколко има оценка за това каква е ефективността на публичния сектор.
“Колко ефективен е той от гледна точка на услугите, които предлага на гражданите. Слушам сега, че ще повишват заплатите на учителите. И синдикатите протестират. Въпросът тук е кога попитахме синдикатите и всички останали щом се увеличават всяка година заплатите на учителите, каква е ефективността от преподаването“.
И допълва с уточняващ въпрос - какъв ефект сме постигнали при положение, че PISA и всички други тестове ни казват, че ние сме на едно от последните места от гледна точка на функционална грамотност.
Любомир Каримански поясни, че никъде в плана, изпратен до ЕК, не се споменават мерки от страна на правителството във връзка с всички просрочени задължения, които има към НАП.
“Това е съществено важно. Всяка година НАП има толкова просрочени вземания, които тя не може да навакса от гледна точка на събираемост. И тук трябва да има точно и ясно разписан план как ще се увеличават... Там могат да влизат повече от 800 милиона ви гарантирам“.
Според Каримански проблемът с дълга е нараснал през 2025 година. Дългът на България е нараснал само със 6,1%. Това е сериозна сума, допълни той. По думите му се “спекулира, че капиталът на Българската банка за развитие е бил намален някога. Той никога не е бил намаляван, след като редовното правителство го увеличи с 2 милиарда евро“.
