/КРОСС/ Минималната работна заплата в България ще се определя по нов механизъм, който отчита не само ръста на възнагражденията, но и поскъпването на живота и производителността на труда. Предложените промени бяха обсъдени на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и представени от социалния министър Наталия Ефремова.
Според проекта минималното възнаграждение вече ще се определя в определени граници. Долната ще бъде минималната заплата за текущата година, а горната ще се изчислява по формула, включваща четири икономически и социални показателя.
Първият ще отчита поскъпването на основните стоки и услуги чрез индекса на цените на малката потребителска кошница. Вторият ще следи изменението на медианната заплата - възнаграждението, което разделя работещите на две равни групи според доходите им. Третият показател ще бъде годишният ръст на средната брутна работна заплата, а четвъртият - изменението на производителността на труда, изчислено въз основа на данните за последните 10 години.
Всеки от четирите показателя ще участва с еднаква тежест при изчисляването на горната граница на минималната заплата. «Всички показатели, както се бяхме договорили, е с равна тежест от 25%, с което считаме, че се осигурява баланс между социалните и икономическите функции на минималната работна заплата“, заяви министър Ефремова.
Предвижда се размерът на минималната заплата да се определя на два етапа. Първо синдикатите и работодателите ще водят преговори, които трябва да приключат до 15 май. След това правителството ще определя окончателния размер на възнаграждението за следващата година най-късно до 15 август.
Новите правила предвиждат и на всеки три години да се прави оценка за това дали минималната заплата е достатъчна спрямо разходите за живот и икономическите условия в страната. В тази оценка ще участват и социалните партньори.
Промени се предлагат и при допълнителното заплащане за нощен труд. Предвижда се да отпадне фиксираният минимален праг от 51 евроцента на час, но да остане изискването доплащането да бъде поне 0,15% от минималната работна заплата. «За 2026 г. това означава не по-малко от 93 евроцента за всеки отработен нощен час“, уточни социалният министър.
Предложенията са част от проект за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. На този етап новият механизъм е обсъден от социалните партньори, но все още не е окончателно приет.
Предложеният нов механизъм за определяне на минималната работна заплата ще ощети хората с най-ниски доходи. Това заяви главният икономист на КТ «Подкрепа“ Атанас Кацарчев след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени промените в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По думите му синдикалната организация е единствената, която не е подкрепила предложената формула. Основното възражение е, че тя ще доведе до по-нисък размер на минималното възнаграждение, отколкото според синдиката би трябвало да получават работещите.
«Ние сме единствената структура, която не подкрепи формулата за минималната работна заплата. Според нас тя ощетява работещите, на първо място. На второ място, не кореспондира с текста на вече приетия Кодекс на труда, с който се правят изменения в член 244“, заяви Кацарчев.
Той изрази несъгласие и с начина, по който е разработен механизмът. Според него използването на различни процентни показатели противоречи на принципите, заложени в трудовото законодателство. «Не на последно място, тъй като самата формула работи с различни параметри, основно с проценти, а съгласно основните критерии, записани в Кодекса на труда, това трябва да са абсолютни числа“, посочи главният икономист на КТ «Подкрепа“.
Кацарчев представи и конкретна оценка за финансовите последици от предложението.
«От тази формула, която се предлага, имаме ощетяване на минималната работна заплата с поне 20 евро на месец. Така че това е основното, което бихме могли да кажем към момента. Поради тази причина не сме съгласни да бъдат ощетявани работещите на минимална работна заплата“, подчерта той.
Според представения от социалното министерство проект новият механизъм ще отчита четири показателя с еднаква тежест от по 25% - поскъпването на основните стоки и услуги, изменението на медианната и средната работна заплата и производителността на труда.
Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата е резултат от продължителни преговори и взаимни компромиси между работодателите, синдикатите и държавата. Това заяви Мария Минчева от Българската стопанска камара след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тя отхвърли твърденията, че предложената формула противоречи на Кодекса на труда или има за цел да ощети хората с най-ниски доходи.
Минчева припомни, че още през август социалните партньори са провели разговори с представители на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика, по време на които са били съгласувани както законодателните промени, така и текстовете на наредбата.
«Темата е достатъчно сложна и трудно може да бъде обяснена. Това, което е важно да се отбележи, е, че през август със социалните партньори, Министерството на финансите и Министерството на труда бяха съгласувани както текстовете на Кодекса на труда, така и текстовете на наредбата. Категорично твърдението, че Кодексът на труда изисква да се говори за абсолютни стойности, не отговаря на истината“, заяви тя.
Представителят на БСК коментира и критиките срещу четирите показателя, които ще участват при изчисляването на минималното възнаграждение. По думите
