/КРОСС/ Средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години висше образование в България достига 1625 евро. Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г., която беше представена днес. Възнагражденията на младите висшисти са се увеличили близо три пъти в рамките на едно десетилетие - през 2016 г. е било едва 543 евро. Само за последната година ръстът е с над 200 евро (15%) - от 1417 евро през 2025 г.
«Все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, получават бърза реализация на пазара на труда по специалността си“, каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на Рейтинга. Като положителна тенденция той посочи, че значително по-добра реализация получават студентите, които надграждат обучението си с по-висока степен на висше образование. По думите му това е допълнителен стимул за младите хора да продължат да се развиват. «Живеем в динамично време, промените са бързи и специалистите трябва да надграждат своите знания и умения, за да са по-конкурентоспособни и полезни в икономиката и в публичния живот на страната“, каза министър Вълчев.
Данните от Рейтинговата система за 2026 г. показват, че 86% от завършилите магистърски програми след средно образование, работят по призвание или заемат позиция, изискваща висше образование. Този процент при завършилите магистратура след бакалавър е 69%, а при висшистите само с бакалавърска степен е 51%. Още по-добра реализация на пазара на труда се наблюдава при завършилите докторски програми - 93% от тях работят на позиции, отговарящи на квалификацията им, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на завършилите само бакалавърска степен.
Данните отчитат и рекордно висока заетост сред завършилите висше образование в България. «През 2026 г. само 13% от дипломиралите се през последните 5 години не се осигуряват в страната, а през 2014 г. техният дял е бил 25%“, съобщи изпълнителният директор на Институт «Отворено общество“ Георги Стойчев при представянето на Рейтинговата система.
Безработицата сред завършилите висше образование през последните 5 години е малко над 2%, като сред магистрите този дял е едва около 1%. Най-ниска безработица - под 1%, се отчита сред завършилите професионалните направления «Медицина“, «Фармация“, «Военно дело“, «Математика“ и «Дентална медицина“. Най-висока е сред завършилите «Туризъм“ (3,58%), «Социални дейности“ (3,34%), «Психология“ (3,2%), «Педагогика“ (3,11%) и «Педагогика на обучението по“ (2,84%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите «Военно дело“ (3747 евро) и «Информатика и компютърни науки“ (2553 евро), следвани от тези, които са завършили «Национална сигурност“, «Металургия“, «Комуникационна и компютърна техника“, «Енергетика“, «Математика“ и «Обществено здраве“ (над 2000 евро).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление «Администрация и управление“ на Американския университет (5591 евро), «Военно дело“ във Военна академия “Георги Стойков Раковски“ (4913 евро), и «Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет «Св. Климент Охридски“ (4368 евро) и Нов български университет (4194 евро). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите «Национална сигурност“ в Академията на Министерството на вътрешните работи (3766 евро), «Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет «Св. Климент Охридски“ (3563 евро) и «Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище «Георги Бенковски“ (3373 евро) и в Национален военен университет “Васил Левски“ (3343 евро).
Георги Стойчев отбеляза, че през последните години се наблюдава и положителна тенденция на подобрена конкурентоспособност на българското висше образование в по-широк европейски и международен план. «В момента за единица време изследователите в българските висши училища създават между два и три пъти повече научни публикации, които са между два и три пъти по-влиятелни в сравнение със ситуацията от преди десетина години“, коментира той.
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти се увеличава на 5,16. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в Рейтинговата система от 2013 година насам. За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията «Медицина“ (5.72), «Фармация“ (5.70), «Дентална медицина“ (5.68) и «Математика“ (5.65).
В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2026 година СУ «Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет - София е на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва. Медицинският университет - София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по 3 първи места. Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив имат по две първи места.
СУ «Св. Климент Охридски“ продължава да е висшето училище с най-много действащи студенти - 20 205. Следват го Университетът за национално и световно стопанство с 18 486 студенти и Пловдивският университет «Паисий Хилендарски“ с 17 005. В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни университети е най-голям в професионалните направления «Театрално и филмово изкуство“ - 67%, «Изобразително изкуство“ - 43%, «Администрация и управление“ - 40%, «Психология“ - 38% и «Национална сигурност“ - 32%.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал близо 2 пъти - от 4.7% през 2016 година до близо 9% от действащите студенти през 2026 г. За поредна година той е най-голям в професионално направление «Медицина“, където 58% от действащите студенти са от чужбина. По този показател България е абсолютен лидер в Европа, коментира Георги Стойчев. По думите му обаче трябва и да се разнообразят направленията, по които се привличат чуждестранни студенти. След «Медицина“ техният дял е най-висок в професионално направление «Дентална медицина“, в което чужденци са близо половината (49%) от действащите студенти. На трето място е «Ветеринарна медицина“, където този дял е 31%. В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са «Фармация“ (15%), «Туризъм“ (13%), «Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и «Музикално и танцово изкуство“ (10%). В страната има 114 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции.
От миналата година в Рейтинговата система са включени и индикатори, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и упражнения, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер. Данните от проведеното социологическо проучване показват, че посещаемостта на упражненията е по-висока от тази на лекциите: 69% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението “По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“, докато едва 50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите. На въпроса дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, 75% от анкетираните студенти отговарят положително, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък - едва 48% от студентите ги възприемат като задължителни.
Всеки трети от обучаващите се в българските висши училища е студент първо поколение, т.е. произхожда от семейство, в което нито един от родителите няма висше образование. Под 2% от студентите обаче идват от семейства, при които родителите имат само основно или по-ниско образование.
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Съпоставят се десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2026 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища.
Пресцентър на МОН
