/КРОСС/ За нас е важно да задълбочаваме доверието и диалога с американския бизнес и да създаваме условия компаниите да разширяват присъствието си у нас. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев по време на организираната от Американската търговска камара в България бизнес закуска с министър-председателя и представители на правителството.
Вицепремиерът посочи, че България е изправена пред необходимостта от цялостна икономическа трансформация. «Нашият икономически модел е изчерпан. Трябва да вървим към цялостна икономическа трансформация на всички нива и във всички сфери“, заяви Пулев.
Той отбеляза, че през последните години разходите за труд са нараснали значително, докато производителността не се увеличава със същите темпове. «България се превърна през последните години в абсолютен лидер по загуба на конкурентоспособност“, каза вицепремиерът.
«Затова правителството работи за увеличаване на инвестициите чрез механизми, които са максимално бюджетно неутрални и позволяват мобилизирането на допълнителен частен капитал“, изтъкна той.
Пред представителите на бизнеса Пулев изтъкна, че Бюджет 2027 ще бъде бюджетът на реформите. «Нашата цел е по интелигентен и конструктивен начин да заложим всички нужни инструменти за растеж“, посочи още той, като допълни, че ключът към добрата фискална дисциплина не идва само от рязане на разходи. «Ключът е към увеличаване на приходната основа. Това е по-бавен, но по-устойчив процес“, бе категоричен той.
«Осигуряваме значителна подкрепа на всички структуроопределящи сегменти на икономиката, които, ако не работят ефективно, подхранват инфлацията, която удря нивото на конкурентоспособност и намалява качеството на живот на всеки един български гражданин“, подчерта вицепремиерът.
Сред приоритетните направления Пулев посочи енергоемката промишленост, транспорта и логистиката, като акцентира върху необходимостта българският бизнес да бъде поставен при равни условия с конкурентите си от останалите европейски държави. «Имахме разработени неотложни мерки за транспорта и логистиката, тъй като голяма част от бранша се състезава с големи лидери в Западна Европа“, посочи вицепремиерът. Той заяви, че подкрепата за тези сектори ще продължи и през 2027 година.
Икономическият министър обърна внимание и на необходимостта от реформа на административната и регулаторната среда, която се подготвя в постоянен диалог с бизнеса. «Искаме тази административна реформа да бъде качествена, прагматична и практична и да бъде в полза на бизнеса“, заяви той.
По думите му правителството вече провежда срещи с браншови организации и представители на бизнеса, като първата стъпка е анализ на действащата рамка. «С помощта на парламентарното мнозинство ще постигнем една качествена регулаторна трансформация, така че да работи и да създаде една по-добра бизнес среда за компаниите в България“, каза вицепремиерът.
Сред ключовите инструменти за икономическо развитие Пулев открои и публично-частното партньорство, като обяви, че правителството е на финален етап от подготовката на ново законодателство в тази област. Вицепремиерът посочи, че новата рамка ще създаде възможност за мобилизиране на частен капитал и европейски средства за стратегически инфраструктурни проекти. «Публично-частното партньорство е ключът към модернизацията на инфраструктурата в страната. Сред приоритетите са пътищата, летищата, пристанищата, индустриалните зони и енергийната инфраструктура“, подчерта той.
Специален акцент той постави и върху развитието на индустриалните зони и необходимостта от инвестиции в довеждаща инфраструктура. «Държавата трябва да ускорява иновациите, да ускорява икономиката, а не да бъде нейна спирачка. Има ясна визия и цел и с вас ще я постигнем“, заяви в заключение Александър Пулев.
В дискусията участваха още премиерът Румен Радев, представители на бизнеса и дипломатическите среди, министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, министърът на правосъдието Николай Найденов, заместник-министърът на енергетиката Любомира Ганчева и представители на дипломатическия корпус в България.
Основният фокус беше поставен върху геополитическата среда, конкурентоспособността на ЕС и България, инвестициите, иновациите, образованието, пазара на труда, устойчивия икономически растеж и стратегическите отношения между България и САЩ.
