/КРОСС/ Представители на държавни институции, парламента, регулаторни органи, бизнеса, дигитални платформи за труд и академичните среди се събраха днес в София за кръгла маса със заинтересованите страни на тема «Бъдещето на работата през платформи в България: осигуряване на гъвкавост, защита и иновации“, организирана съвместно от Българската стопанска камара (БСК) и Българска Е-комерс Асоциация (БЕА).
Събитието предостави платформа за открита и конструктивна дискусия относно прилагането на Директивата за работата през платформи (PWD) в България и последиците от това за работещите, дигиталните платформи, бизнеса, регулаторните органи и икономиката като цяло.
Сред участниците бяха представители на Министерството на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда“, Национален институт за социално осигуряване (НОИ), Националната агенция за приходите (НАП), членове на парламентарни комисии, експерти от академичните среди, представители на бизнеса и водещи компании от платформената икономика.
Дискусията беше открита от представители на БСК и БЕА и подкрепена с представянето на ново проучване, изготвено от Ipsos, което дава представа за обществените нагласи към работата през платформи и очакванията на хората, полагащи труд през дигитални платформи.
«Българите изразяват силна подкрепа за гъвкавите форми на заетост, предлагани от платформите, и очакват да запазят свободата си да избират как да работят. Това показват данните от най-новото проучване на Ipsos, проведено в 25 европейски държави. Резултатите разкриват ясна тенденция: работата през платформи се възприема като естествена част от съвременната икономика - ценена заради гъвкавостта и възможностите, които предоставя - като същевременно играе все по-важна роля в подкрепата на местния бизнес и ежедневието на хората“, отбеляза Ива Димитрова, генерален мениджър на Ipsos за България.
Основни изводи от проучването в България:
92% от анкетираните подкрепят идеята, че хората, участващи на пазара на труда, трябва да имат контрол върху това кога и колко работят;
61% смятат, че платформите за доставки подкрепят местния бизнес, като 82% от потребителите са открили нови местни търговци чрез тях;
70% подкрепят запазването на достъпа до гъвкава заетост през платформи;
57% посочват, че платформите за доставки подобряват ежедневието им, като пестят време, осигуряват удобство или улесняват достъпа до стоки и услуги.
По време на дискусията участниците обмениха мнения по редица ключови въпроси, свързани с прилагането на новата европейска рамка, включително:
Практическите последици от Директивата за работниците, платформите и регулаторните органи;
Презумпцията за наличие на трудово правоотношение и необходимостта от правна сигурност;
Балансът между защитата на работниците и гъвкавостта;
Въздействието върху иновациите, предприемачеството и конкурентоспособността на цифровата икономика;
Ролята на алгоритмичното управление и изискванията за прозрачност;
Опита, почерпен от усилията за прилагане в други европейски държави;
Очакваните ефекти върху МСП, потребителите и участието на пазара на труда.
Участниците постигнаха широко съгласие относно значението на балансираното прилагане, което защитава правата на работниците, като същевременно запазва гъвкавостта и иновациите, допринесли за развитието на платформената икономика.
В хода на дискусията беше подчертано и значението на предоставянето на ясни насоки на заинтересованите страни, осигуряването на правна сигурност и проследяването на икономическите и социалните последици от новата рамка по време на периода на прилагане.
Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, заяви:
«Въвеждането на Директивата за работещите през платформи следва да осигури яснота и предвидимост за всички заинтересовани страни. Бизнесът се нуждае от стабилна регулаторна среда, която защитава работещите, като същевременно позволява на компаниите да запазят конкурентоспособността си и да продължат да създават икономически възможности. Днешната кръгла маса демонстрира ползата от това всички заинтересовани страни да седнат на една маса.“
Жанет Найденова, изпълнителен директор на Българска Е-комерс Асоциация, коментира:
«Днешната дискусия показа, че защитата на работещите, гъвкавостта и иновациите не е задължително да бъдат конкуриращи се цели. Успешното прилагане на Директивата за работещите през платформи ще зависи от способността ни да създадем рамка, която защитава хората, като същевременно запазва възможностите, които дигиталната икономика създава за работещите, предприемачите и бизнеса.“
Участниците подчертаха значението на продължаващия диалог между институциите, бизнеса, работниците и експертите за подпомагане на успешното прилагане на новата рамка и за справяне с възникващите предизвикателства в контекста на непрекъснатото развитие на платформената икономика.
Кръглата маса се проведе при спазване на правилото «Чатъм Хаус“ (Chatham House Rule), което насърчава открития обмен на мнения и същевременно позволява на заинтересованите страни да обсъждат предизвикателствата пред прилагането по откровен и конструктивен начин.
Трите конкретни извода:
Необходимост от правна сигурност.
Запазване на гъвкавостта за работещите.
Наблюдение на икономическото въздействие върху МСП.
Като продължение на събитието организаторите ще изготвят обобщен документ, озаглавен «Работа през платформи в България: Гледни точки на заинтересованите страни относно прилагането на Директивата за работата през платформи (2026-2027 г.)“, в който ще бъдат откроени основните предизвикателства при прилагането, областите, изискващи разяснение, добрите практики от други европейски държави, както и препоръките, формулирани по време на дискусията.
***
За организаторите
Българската стопанска камара (БСК) е една от най-големите организации на работодателите в България, която представлява бизнеса от всички сектори на икономиката и участва активно в разработването на икономическата и социалната политика.
Българската Е-комерс Асоциация (БЕА) е водещата организация, представляваща интересите на сектора на електронната търговия в България, и работи за подкрепа на устойчивото развитие на цифровата икономика.
