/КРОСС/ Европа се променя. А България накъде върви?
Изборните резултати в Германия, Италия и други европейски държави поставят все по-отчетливо въпросите за националната идентичност, миграцията, семейството и традиционните ценности. В различни части на Европа консервативни и национално ориентирани политически формации получават значителна обществена подкрепа. Това е процес, който заслужава внимателен прочит и в България.
За мен един от най-важните въпроси е какво означава да бъдем европейци, без да преставаме да бъдем българи. Европейската принадлежност не изисква да се отказваме от своята история, език, култура, християнско наследство и национална идентичност. Напротив, богатството на Европа се състои именно в многообразието на нейните народи, в тяхната историческа памет и в правото им да съхраняват своята самобитност.
Същото се отнася и за семейството. Подкрепата за брака, родителството, отглеждането на деца и предаването на традиционните ценности между поколенията не е противопоставяне на европейското развитие. Това са въпроси, които имат пряко отношение към демографското бъдеще на България и към обществото, което ще оставим на децата си.
Миграцията също заслужава сериозен разговор. Всяка държава има отговорност да гарантира сигурността на своите граждани, да определя миграционната си политика в съответствие със закона и да създава условия за обществена интеграция. Тези въпроси не бива да бъдат пренебрегвани или свеждани единствено до идеологически противопоставяния.
И тук стигаме до предстоящите президентски избори в България.
Те ще бъдат интересни не само с това кой ще бъде избран, но и с начина, по който кандидатите за президент и вицепрезидент, подкрепящите ги коалиции и инициативни комитети ще водят своите кампании.
Президентските избори са преди всичко избор на личности, а не просто на партийни формации. Президентът представлява държавата, олицетворява единството на нацията и има конституционни правомощия, които изискват лична отговорност, самостоятелна преценка и способност да защитава обществения интерес.
Затова смятам, че всяка кандидатпрезидентска двойка трябва да отговори ясно на няколко съществени въпроса, за да могат българските граждани да си направят равносметка кои са хората, на които са готови да поверят президентската институция.
1. Какво означава за Вас българската национална идентичност и каква трябва да бъде ролята на президентската институция за съхраняването на нашата история, език, култура и християнско наследство?
2. Как виждате мястото на България в Европейския съюз? Къде според Вас трябва да бъдат границите между общите европейски политики и правото на българската държава самостоятелно да определя своето развитие?
3. Каква е Вашата позиция относно миграцията и какви действия бихте предприели в рамките на президентските си правомощия, когато са засегнати националната сигурност, общественият ред и интересите на българските граждани?
4. Как разбирате ролята на традиционното семейство в българското общество? Какви конкретни инициативи бихте подкрепили за преодоляване на демографската криза, насърчаване на раждаемостта и създаване на условия младите семейства да отглеждат децата си в България?
5. Каква трябва да бъде ролята на родителите при определянето на възпитанието и образованието на техните деца? Как бихте подходили към обществените спорове относно религиозното образование, сексуалното образование и преподаването на теми, свързани с пола и семейните отношения?
6. Как бихте защитавали свободата на вероизповедание, свободата на словото и правото на гражданите да изразяват своите убеждения, включително когато те се различават от позициите на управляващите или на европейските институции?
7. Как бихте упражнявали правомощията си при назначаването на служебни правителства, налагането на вето върху закони и представляването на България в международните отношения? При какви обстоятелства бихте се противопоставили на политическа сила, която Ви е подкрепила на изборите?
8. И не на последно място: Кои са принципите, от които не бихте отстъпили дори ако това Ви струва политическата подкрепа на партията или коалицията, която Ви е издигнала?
Тези въпроси не бива да остават само част от предизборната риторика. Важно е да чуем конкретни отговори, да видим последователност между заявените убеждения и досегашните действия на кандидатите и да разберем как те възнамеряват да упражняват конституционните си правомощия.
Европейските изборни резултати не могат автоматично да бъдат пренесени върху българската политическа действителност. Те обаче показват, че въпросите за националната принадлежност, културните традиции и отношенията между гражданите и европейските институции продължават да имат съществено значение за милиони европейци.
Вярвам, че България може да бъде пълноценна част от Европейския съюз, като същевременно съхранява своята национална идентичност, християнско наследство и семейни традиции. За мен тези две цели не си противоречат.
Предстоящите президентски избори са възможност да проведем сериозен обществен разговор не само за партиите, но и за личностите, техните убеждения, морал, независимост и отговорност пред българския народ.
Защото в крайна сметка президентът не е представител само на хората, които са гласували за него. Той е държавен глава на всички български граждани.
България има своето място в Европа не въпреки своята история и идентичност, а заедно с тях.
Анализ на Давид Александровсъпредседател Сдружение РОД Интернешънъл
