/КРОСС/ След съвместната акция на МВР и ДАНС в Пловдив срещу последователи на организацията «Кръв и чест“, за чиято дейност в града има данни още от 2001 г., отново на дневен ред излезе въпросът доколко разпространени и опасни са подобни групи у нас. Темата в ефира на предаването «Здравей, България“ по NOVA коментираха експертът по национална сигурност и бивш главен секретар на МВР проф. Николай Радулов, политологът доц. Стойчо Стойчев и преподавателят по политически науки проф. Анна Кръстева.
«Свободата на словото в повечето страни разрешава да се събират хора със сходни интереси и вярвания и да ги споделят помежду си, но това не е пропаганда“, каза проф. Николай Радулов по повод дейността на последователите на «Кръв и чест“ в Пловдив.
За да се докаже пропаганда, трябва да се установи, че тези хора разговарят с други, увещават ги, че тяхната линия на поведение е правилната, и им раздават материали, обясни професорът. И уточни, че в България няма забранена литература и притежанието й не е престъпление. «Един младеж с татуиран пречупен кръст на рамото извършва по-сериозна пропагандна дейност, отколкото един такъв клуб“, допълни експертът.
Подобни «метъл кръчми“ има във всеки по-малък град в България, но те са една немасова субкултура, обясни политологът доц. Стойчо Стойчев. Той подчерта, че в момента няма обвинения за конкретни нападения, организирани от групата.
«Ако целта на разследващите в момента е да докажат, че това е организирана група, трябва първо да изяснят кой е организаторът, има ли някакъв вид йерархия, кой командва, шпицкоманди ли са, извършват ли някакви нападения по нареждане или по поръчка“, разясни политологът. Относно задържания за побой над двама непалски граждани, доц. Стойчев посочи, че няма доказателства за това, че самата група е организирала въпросното нападение.
Българските екстремистки неонацистки групи са тясно свързани с други такива най-вече от Западна Европа, като движението «Кръв и чест“ е основано във Великобритания, отбеляза преподавателят по политически науки проф. Анна Кръстева. Най-видимата форма според нея е участието на множество представители на «Луковмарш“. Самият «Луковмарш“ е включен в неонацисткия календар на събития и има почти същото значение и тежест, както Денят на честта в Будапеща и събития в Белград - топоси на екстремизма, обясни тя.
Проф. Кръстева обърна внимание, че екстремизмът идва от различни геополитически точки, като едно от проявленията му е рашизмът или руският фашизъм. Именно рашизмът е вдъхновил българския гуру на ловците на педофили, осъществявали актове на насилие и убийство, посочи тя. «На по-научен език наричаме това идеологическа хибридизация“, завърши преподавателят по политически науки.
