/КРОСС/ Агресията в младежка възраст е нещо типично. Юношата трябва да заяви себе си и да се еманципира от родителите си. Тя обаче трябва да бъде ограничавана. Това каза социалният психолог доц. Николай Димитров в предаването «Тази събота“ по бТВ.
Отговорността започва от семейството, подчерта той. «За да може един човек да започне да се самоконтролира, родителят трябва да му внесе първо неговия външен контрол и да изгради този механизъм у него“, каза той.
По думите му една от големите заблуди е, че агресията е специфична само за бедните квартали. «Казваме «нормално семейство“, «хора с възможности“. Но те отсъстват като родители. Самото физическо присъствие на родителя в живота на едно дете не е достатъчно, трябва да има емоционално присъствие. Трябва да има един непосредствен, топъл контакт между възрастния и детето“, посочи Димитров.
В юношеска възраст на преден план излизат приятелите, които са жизненоважни за социализацията на младия индивид. «Той не може да възприеме модели на поведение, които са му нужни за живота, от други среди - нито от училището, нито от родителите. Но родителите не трябва да дават назад, защото децата ще се върнат в някакъв момент. След юношеството младият човек отново има нужда да се върне в семейната среда. Когато родителите абдикират, те оставят нещата на улицата. Улицата в юношеския период е основният социализатор на младите. Ако нещата, които детето вижда на улицата, преживява на улицата, няма с кой да ги сподели, да ги обсъди и някой да му даде смислен съвет, здрав разум, той остава на улицата и след това. В този смисъл основната вина остава на родителите“, обясни Николай Димитров.
Той изрази опасенията си, че трагични случаи като този от Пловдив ще продължава да има. «Както нищо не следва от всички зверски катастрофи, които виждаме по пътищата и които ни стряскат. Не е въпрос на липса на наказания и на емпатия. Обяснението «Това на мен няма как да ми се случи“ допуска още повече други случки да ни се случат, защото не си вадим поука и не действаме превантивно, а реактивно. В някакъв момент тази история ще бъде забравена“, на мнение е той.
Адвокат Зорница Костова определи случая от Пловдив като брутален.
«Има данни, че са го примамили, така че в никакъв случай не бих казала, че се касае за деяние от сега за след малко. Те са били много на брой, очевидно изключително агресивни, очевидно зверски усещания са имали“, коментира тя.
Законодателството според нея е доста благосклонно към наказателната отговорност към деца. «Между 14 и 16 г. наказанието е между 3 и 10 години лишаване от свобода. Не смятам, че това е най-доброто, но за момента рамките на наказанията са тези. Доживотен затвор в никакъв случай не може да бъде приложен. Много често обаче се злоупотребява с института на условното предсрочно освобождаване. Тук то може да бъде извършено, след като е изтърпяна 1/3 от наказанието. Ето това е стряскащото - тези младежи могат да поискат условно предсрочно освобождаване едва когато изтърпят тази 1/3. Винаги се злоупотребява с този институт“, обясни адвокатът.
Голяма част от децата, понесли наказателна отговорност, не търсят допълнителна помощ и живеят с убеждението, че са понесли наказанието си, добави адвокат Костова.
