/КРОСС/ По повод 125 години от рождението на Илия Бешков Музеят на хумора и сатирата представя изложбата «Отблизо. Илия Бешков - карикатури, скици и рисунки“. Откриването е на 7 август 2026 г. от 18:00 часа в зала 4 на културния институт.
Изложбата събира творби В експозицията участват произведения от колекцията на музея и творби от архива на семейство Бешкови, част от които се показват пред публика за първи път. Така изложбата обхваща всички периоди от творческия път на художника - от ранните карикатури, публикувани във вестник «Пладне“, до последните рисунки, създадени в годината преди смъртта му.
С особена стойност са скиците от музейния фонд, с които Бешков е давал насоки на оформителите на албума, който така и не доживява да види.
С безгранична любов, умиление, отвращение и сълзи Бешков създава своите герои, пронизани от неговата безмилостност, окъпани от неговата усмивка.
Няма друг български художник, чиито размишления да не отстъпват на остротата на перото му.
Няма друг български художник, който с такава сила да разкрива недъзите на човешкия род и същевременно да подписва опрощаваща индулгенция за неговото съществувание.
На откриването на изложбата ще присъстват специалните гости Савка Чолакова, снаха на Илия Бешков, и Илияна Бешкова, негова внучка.
«Там гдето свършва живота и именно за да не свърши, изчезне и погине се явява изкуството. То улавя последния дъх на живота, включва го в нетленната си форма и по тоя начин се получава безсмъртието на изкуството. Тъй като съдържанието му е дух и истина и формата му [е] непогиваща. Друго безсмъртие няма освен в изкуството. То е единствената връзка с Бога, тъй като то носи живота, който произтича от Бога във форма, която е първа, несъществуваща до сега и неповторима - равна по значение на Божиите форми от шестте дни на Сътворението. Затова няма изкуство в стари, повторими форми - то умира в тях, каквато е съдбата на подражателното изкуство. А защо именно изкуството не може да се роди докато не погине живота? Едно и също нещо не може да бъде на две места едновременно - както пожънатата нива е вече хляб и не е вече нива, клас - тя не е вече живот, а начало на друг живот. Така, докато живеем ние назряваме и когато осъзнаем живота си ние сме вече извън него, извън процеса му. Ние сме се добрали до истината за живота и тая истина, която е край на даден жизнен процес, ние обявяваме на себе си и на света, намираме
