/КРОСС/ На днешната дата преди 123 години (2 август 1903 г.) избухва Илинденско-Преображенското въстание. То е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. История
В началото на месец май 1903 г. в Смилово (родното място на Даме Груев) се провежда конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО, на който се взема решение въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден).
На 28 - 30 юни се провежда конгрес на Одринския революционен окръг в местността Петрова нива в Странджа планина, който изработва план за действие и определя 19 август (Преображение) за начало на бойните действия в Одринско.
Ала скоро след Битолския конгрес Гоце Делчев (Георги Николов Делчев) пада убит в сражение с турците при с. Баница, Серско.
Загубата му усложнява подготовката на въстанието в Серски революционен окръг, но все пак се решава борбата в окръга да започне на 27 септември (Кръстьовден).
Въстанието в Битолския революционен окръг избухва на определената дата в с. Смилево и обхваща едновременно всички райони на окръга. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани.
Никой не посяга срещу мирното турско население. “Доблестно въстание срещу цяла империя“ - възхищава се един австро-унгарски дипломат. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия.
На 19 август (Преображение) започват бойните действия в Одринския революционен окръг. Населението от Странджа планина масово се включва във въстанието. Освободен е целият район на Странджа, заедно с Черноморския бряг.
Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград. Войводата Пеньо Шиваров разгромява турския гарнизон в Граматиково. Обявена е Странджанската република.
Свободата огрява върховете на Странджа само около 20 дни. Срещу българите е хвърлена 40-хилядна турска армия, башибозук, конници и артилерия. Избити са много българи, опожарени и ограбени са много села. Въпреки това, въоръжената съпротива в Одринския революционен окръг продължава до късната есен на 1903 г.
Борбата в Серския революционен окръг започва по-рано от определената дата - на 14 септември. Огромният героизъм на четниците се изправя срещу численото превъзходство и жестокост на противника.
Въстаналите райони в Македония и Одринско са потопени в кръв.
И този път Великите сили остават неми свидетели на драмата, разиграла се пред очите им.
Според данните на мемоара на Вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. Военнаистория
В сраженията загиват 994 въстаници, изгорени са 201 села с 12 000 къщи. Останали без дом, 70 000 души напускат родните си места. Избити са близо 7 500 българи, по-голямата част от които мирно население - деца, жени, стари хора. Около 30 000 българи от Македония и Одринско бягат в България.
Но тези числа са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско към съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство. “Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“, е призивът на Даме Груев към неговите борци.
Поклон и вечна памет на загиналите в борбите за свобода от Македония и Одринска Тракия!
