/КРОСС/ Ограничаването на достъпа на деца и младежи до социалните мрежи е закъсняла регулация. Сама по себе си тя няма да реши проблема с дигиталната зависимост. Това каза психолингвистът и преподавател Стела Богомилова в предаването «Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
По думите й обществото е изправено пред сериозен морален, етичен и психологически казус, тъй като все повече деца развиват зависимост към социалните платформи. Въпреки това законодателството не може да бъде универсално решение. «Закон не лекува зависимост. Както със закон не може да се излекува алкохолизмът, така не може да се преодолее и дигиталната зависимост“, коментира Богомилова.
Според нея обществото е стигнало сравнително бързо до идеята за законова регулация в сравнение с други важни обществени политики. Тя даде пример с ограниченията за тютюнопушенето, задължителното използване на предпазни колани и регулациите в банковия сектор, чието въвеждане е отнело десетилетия. В същото време тя постави въпроса за реалната ефективност на подобни мерки и подчерта, че отговорността за проблема е споделена. «Родителите очакват държавата да реши проблема. Децата очакват родителите да го решат. А държавата се опитва да се бори с дигиталната държава“, коментира тя.
Богомилова отбеляза, че проблемът не засяга единствено децата, а обхваща и възрастните, които също прекарват значителна част от ежедневието си в дигитална среда. Според нея съществената разлика е, че родителското поколение познава живота извън интернет и може да се адаптира между реалния и виртуалния свят, докато за днешните деца дигиталната среда често е единствената естествена среда за общуване. Психолингвистът обърна внимание, че най-уязвими са децата с комуникационни, поведенчески и образователни затруднения, при които социалните мрежи могат да задълбочат изолацията и психологическите проблеми.
Богомилова засегна и финансовото измерение на предстоящите регулации. По думите й прилагането на подобен закон ще изисква сериозни инвестиции в софтуерни решения, техническа инфраструктура и обществени поръчки, съобразени с европейските изисквания. Според нея законодателството може да постави определени граници, но не може да замени ролята на семейството, образованието и личната отговорност. Според нея справянето с дигиталната зависимост изисква комплексен подход, който съчетава родителска ангажираност, образователни политики и обществена подкрепа.
