/КРОСС/ Малък щъркел падна от гнездото си и се нарани, но попадна на добри хора в село Кошава, Видинско. Птицата се превърна в най-новия любим жител на селото.
По улица на метри от брега на Дунав гордо се разхожда Петър. Той е Петър, защото е открит под гнездото си на Петровден. Още с първите му несигурни крачки става ясно, че нещо не е наред. Местните подозират счупено краче, а вероятно и наранено крило. Сигнализират екоинспекцията.
«Казаха да го храним няколко дена, да видим дали ще направи опит да полети. Ако започне да се храни нормално и се възстановява, но не литне, те ще дойдат да го приберат. Според мен видимо възстановяването му е много добро. Най-вероятно снимка на крилото трябва да се направи, да видят каква е причината да не може да литне. Защото имаше проблеми с крачето в началото, но се оправи. Сега си ходи, стои си на един крак - като щъркел, но той си е бебе: клюнът му е черен, още не е червен“, казва Венелин Венелинов, кмет на Кошава.
«Ние в Кошава имаме много гнезда и във всичките има щъркелчета, всяка година идват тук. Хората се грижат за него, защото ние на село знаем какво са животните за нас и всеки има в двора си по нещо, което отглежда, и милеем за тях. И затова всички хора трябва да са позитивни и да им дадем шанс на тия птици, защото всичко, което е създадено на тоя свят, трябва да живее“, казва Галина Николова, жител на село Кошава.
Всеки ден някой носи риба, друг проверява дали е пил вода, трети просто минава да види как е. Петър се храни с охота и бързо качва тегло.
«Храним го повече, отколкото трябва. Горе-долу десет цаци. Купуват му цаца и си хапва“, казват местните.
Птицата вече познава улиците на Кошава толкова добре, колкото и небето, до което все още не може да стигне. Макар свикнала с хората, строго държи на дистанцията си, но за първи път разперва крилете си и прави опит за летене.
«Представи си, ако сега полети пред нас! Може да литне! Нека да му е на късмет. То и тук има хора, които му дават храна и водичка“, коментират хората в селото.
Раненото щъркелче не е единственото същество, намерило спасение в Кошава. Рая и братовчедка й Вероника се грижат за близо две дузини бездомни кучета.
«Там има бездомни кучета, на Дунава. Всеки ден минаваме, храним ги. И оставят водичка студена. Студена вода, гранули, някой път им правим манджи и те така са щастливи“, казва Рая Романова, жител на село Кошава.
«Защото аз възприемам животното като човек и ми е много жал, когато са бездомни на улицата, те не заслужават това. Ако се скарам с някой мой най-добър приятел, не обръщам толкова много внимание, защото знам, че мога да отида при животните, да им се нарадвам, да ги погаля“, споделя Рая.
Тя знае имената на всичките си опашати приятелчета. «Цветанка, Милка, Кестен, Бипи, Рекса, Джони“, изброява Рая.
Рая запознава хората и с Тара така, както човек представя семейството си. «Тя знае да сяда и да дава лапа. Може да се приближите, тя не е страхлива. Така може цял ден да я чешкаш. Ходят си на Дунава и се къпят“, казва тя.
В селото има и Джони и Шарко, които си имат и къщички. За тях местните казват: «Даже ние и с маркуч им пръскаме“.
