/КРОСС/ На кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят? Историята на едно дете, останало между институциите
Случаят на 15-годишния Д. разкрива системни пропуски в подкрепата за деца със зависимости и поставя въпроса кой носи отговорност, когато едно дете остане без реална закрила.
Национална мрежа за децата (НМД) сигнализира за тежък случай на дете със зависимост към психоактивни вещества, останало без адекватна и координирана подкрепа от системите за закрила, здравеопазване и социални услуги. Историята на 15-годишния Д. поставя на преден план дългогодишен системен проблем - липсата на подходящи услуги и ясна институционална отговорност при работата с деца със зависимости.
В сърцето на тази история стои един сложен и многопластов въпрос: на кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят?
Въпрос сякаш без отговор - от онези, които отварят дълбоки бездни, в които влезеш ли - излизане няма. Следват други въпроси - защо няма на кого да се обадят? Как се обаждат? Знаят ли, че трябва да могат да се обадят? Какво да правим, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? Какво да правим с нас самите, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? И всъщност точно като по време на буря всички въпроси помитат възможността за отговори, не спираме да питаме, но въпросът няма от кого да бъде посрещнат.
Д. е на 15 години. Озовава се в Център за настаняване от семеен тип, в труден момент. Момент, в който родителите нямат сили, похвати, умения - нямат нищо останало (или никога не са го имали), с което да предложат и подсигурят подкрепа за Д. Няма да говорим за миналото му. Можем да си представим за каква история става дума.
В този момент единствената му останала крепежна сила са психоактивните вещества.
Д. не може да си представи, че има друго, освен това. Злоупотребата с вещества придобива друг смисъл, тя става тази закрила, топлина и уют, които някъде там някога Д. не е имал, а много е искал да има.
Когато Д. е настанен в Центъра за настаняване от семеен тип, настъпва хаос. Никой не знае какво да направи. Никой не е казал на работещите в Центъра, че Д. има зависимост. Никой не ги е подготвил за работа с деца със зависимост. Задачата на работещите е да се погрижат за Д., да му предложат грижа и сигурност. И двете са абсолютно невъзможни в условията, в които Д. бедства - както със себе си, така и с всички около себе си. И започва безпорядък, безпомощност, чудене, търсене, без изход. Всичко сякаш е съсредоточено в постоянното преследване, търсене и тревога за Д.
В услугата идва Г. Тя е млада жена, доброволец в услугата, която става свидетел на тоталната криза, обхванала не само Д. и екипа, а и всяко друго дете, настанено там. Г. разговаря често с Д. Той
