/КРОСС/ Ормузкият проток остава практически затворен с изключение за малък брой танкери на приятелски на режима в Иран държави. Техеран продължава обстрела по енергийната инфраструктура на съседите си от Залива. Цената на петрола, природния газ и други стоки се люшка според разнопосочните послания, които си отправят публично Вашингтон и Техеран.
По думите на еврокомисаря за икономиката Валдис Домбровскис, “изгледите за икономиката на Европа са забулени в несигурност, но това, което е ясно, е, че сме изправени пред опасност от стагфлационен шок - ситуация, при която по-бавен растеж съвпада с увеличаване на инфлацията.“
Рано е за оценки, но в сравнение с времето на ковид европейските правителства днес разполагат с по-малко ресурси да омекотят такъв шок, заяви за БНР Чинция Алчиди от базирания в Брюксел Център за европейски политически изследвания:
“Някои страни от Филипините до Индонезия и Тайланд всъщност вече са изправени пред значително увеличение на цената, но също и пред недостиг на петрол. Близкият изток, и по-специално Катар, е един от ключовите доставчици на изкопаеми горива за Азия. Мисля, че ситуацията е наистина много сложна. Несигурността остава изключително висока.
Доставките на втечнен природен газ в световен мащаб ще бъдат намалени заради щетите, нанесени върху съоръженията в Катар. Изкопаемите горива не могат да бъдат заменени лесно. Разбира се, водят се разговори за отпускане на количества от стратегическите резерви, но това решение е трудно и освен това краткотрайно.
Отстраняването на щетите върху катарската инфраструктура за втечнен природен газ може да отнеме години. Въздействието върху световната икономика остава неясно, но със сигурност ще е значително.
За Европа основният канал на въздействие ще мине през цените, а не през доставките. През 2022-ра успяхме да диверсифицираме източниците си. Големият въпрос ще бъде доколко енергийните ресурси ще са достъпни като цена, особено петролът и природният газ.“
Колебанията в цените на фючърсите обаче са доста сериозни. Можем ли изобщо да опитаме да оценим на този етап какво означава това и за света, и по-специално за Европа?
“Много е рано за подобни оценки. Пазарната волатилност е изключително висока. В понеделник, когато Тръмп обяви, че (води успешни преговори за) споразумение с иранците, цената на петрола падна с около 20 долара само за няколко минути. Тази ценова промяна е огромна. След това обаче петролните фючърси отново се тръгнаха нагоре. При толкова много фактори, които водят до колебание в стойността на черното злато, е много трудно да оценим реалното отражение върху икономиката.
Но е и много вероятно да има такова. ЕЦБ публикува някои прогнози за това. Разбира се, мандатът на централната банка е в ценовата стабилност. Заради кризата в Близкия изток Франкфурт преразгледа прогнозата си нагоре. През декември тя беше за инфлация от 1.9% през 2026-та, а сега в базисния сценарий е 2.6 на сто. При това не се взема предвид възможността за по-нататъшна ескалация в Близкия изток.
При неблагоприятния сценарий покачването на инфлацията може да бъде доста по-сериозно. Говорим за 4.4%, което по същество би означавало доста проблеми за бизнеса и домакинствата, защото означава, че цените ще се увеличат значително по начин, сходен на това, което преживяхме през 2022 година.“
Трябва ли правителствата да предприемат мерки и в какъв обем, като се има предвид, че те са доста задлъжнели, а и опитът от предишни ситуации показва, че помощта за бизнеса и домакинствата помпа инфлация?
“В Евросъюза вече имаше среща на върха по темата. Правителствените ръководители поискаха от Европейската комисия да изготви ясен набор от потенциални мерки, които биха могли да бъдат въведени, ако кризата продължи. Трябва да си спомним началото на пълномащабната руска война срещу Украйна през 2022 година. Тя ни изненада. Въведени бяха доста мерки, изключително скъпи за правителствата и не непременно ефективни.
От този опит могат да се извлекат доста поуки, за да се опитаме да осигурим подкрепа, без да излагаме на риск фискалната стабилност. Тя и без това е под натиск, най-малкото заради повишените публични инвестиции в отбранителната индустрия. Ако има един научен урок от преди четири години, той е, че нецелевите или общите субсидии трябва да се избягват.“
Можем да се върнем още няколко години назад и да видим опита с пандемията, именно подкрепата за домакинствата и бизнеса повиши инфлацията, а и политически това е доста деликатно. Веднъж дадена субсидия, трудно се отнема.
“Мерките трябва да бъдат насочени към домакинства или компании, които са по-изложени на шока. Логиката е съвсем ясна. Може да не звучи популярно, но реално помощите целят да компенсират по-високите цени на горивата - по-същество да ги намалят за джоба на потребителя, когато отиде да зареди автомобила си. Само че, ако са за всички, това е от полза на най-богатите, които най-често използват колите си.
Също така е важно да има разбиране, че сме в трудна ситуация и всеки трябва да се опита да ограничи потреблението. Много често цената е начинът да се сигнализира, че потреблението трябва да бъде намалено. Въпросът е много труден, защото от една страна, наистина има хора, които имат нужда от подкрепа, но от друга, фискът е под сериозен натиск. Необходимо е да се намери политически баланс.“
Фискът не просто е под натиск. Задлъжняването става все по-сериозен проблем, а сега има и очакване за повишаване на лихвите заради по-високата инфлация, което означава по-скъпо заемно финансиране?
“Истината е, че правителствата разполагат с по-малко ресурси, така че е по-трудно да се осигури всеобхватна подкрепа, каквато беше направена по време на COVID пандемията. На второ място, това може да засили инфлацията. Енергийните цени могат да се пренесат много бързо в цените на стоките и услугите, защото консумираме много енергия. Има и пряка връзка с цените на храните. Те са най-осезаеми за хората.
Много е важно да избегнем инфлационна спирала. Европейската централна банка вече сигнализира, че ако попаднем в такава спирала, ще се наложи намеса от Франкфурт и повишаване на лихвените проценти. Засега не сме на този етап, но трябва много сериозно да се обмисли какви са следващите действия и да се оценят възможните последици, които могат да са доста болезнени.“
Да се подготвяме ли за стагфлация - висока инфлация и нисък растеж?
“Отново ще подчертая, все още не сме стигнали до там, но мисля, че има риск предвид настоящата ситуация. Сега трябва да помислим за начин, по който да не допуснем инфлационна спирала. Това е полезният ни ход.
Ако обърнем внимание на растежа, другият компонент от стагфлацията, ще припомня, че ЕЦБ ревизира надолу прогнозата си. Но, ако се замислим, 2025 година в крайна сметка не беше толкова лоша, колкото очаквахме. Преди година Тръмп тъкмо встъпи в длъжност и почти веднага анонсира митата си. Тогава имаше очакване, че те ще ударят сериозно брутния ни вътрешен продукт. Разбира се, имаше доста несигурност.
Но представянето на брутния вътрешен продукт в европейските страни се оказа не толкова лошо, колкото си мислехме по това време. За това има два фактора. Първият, според мен, е, че компаниите успяха да се справят със ситуацията по-добре, отколкото очаквахме. На второ място, видяхме по-големи инвестиции в отбрана, особено в някои страни като Германия. Това е най-голямата европейска икономика и има значителен ефект върху останалите.
Но истинският проблем за мен е как енергийният шок ще се прояви по същество чрез цените. Това е лакмусът дали ще видим стагфлация. Рано е за оценки. Струва ми се, че всички обмислят варианти как да се избегне подобен сценарий, но не бива да го изключваме.“
