/КРОСС/ Въпреки военния натиск от страна на САЩ и Израел, Иран има стратегическо предимство в настоящата ескалация. Това каза анализаторът на Близкия изток Джеймс Дорси в предаването «Тази събота“ по бТВ.
Не бойните действия, а контролът върху Ормузкия проток е ключов във войната, отбеляза той. В основата на конфликта стоят не само военните действия, но и грешни преценки от двете страни, смята Дорси.
«Мисля, че иранците имат преимущество в този момент, въпреки че не могат да се мерят военно нито със САЩ, нито с Израел, и въпреки че израелските и американските удари са причинили огромни разрушения и жертви. Те имат преимущество, защото контролират Ормузкия проток. Мисля, че и двете страни са сгрешили в преценките си. Американците са сгрешили в преценката си за степента на издръжливост на иранците, за степента на съпротива, която са готови да окажат, и за степента на болка, която са способни да изтърпят“, заяви той.
Това според Дорси променя баланса още в първите седмици на ескалацията. Ключова роля в тази динамика играе и контролът върху един от най-важните енергийни маршрути в света.
«Проливът Хормуз не е напълно затворен. Иранците са тези, които решават кой може да премине през този пролив и кой не. Те няма да позволят на израелски, американски и кораби на техните съюзници да преминават, но са позволили в ограничена степен на кораби под турски, индийски и китайски флаг да преминават“, обясни той.
На този фон вниманието се насочва и към държавите от региона и тяхната роля в конфликта.
«Мисля, че ще се държат настрана, колкото могат. И вече са го доказали. От военна гледна точка тяхното участие е било отбранително, т.е. да свалят ирански ракети и дронове, но не и да контраатакуват. И е било винаги дипломатично. Сега, ако се стигне до ситуация, в която САЩ решат да атакуват ирански нефтени съоръжения, което досега не са правили, или да окупират остров Харт, и по този начин значително засилят хватката върху иранската икономика, и Иран отговори на това, като се опита да унищожи, по много по-сериозен начин, нефтената и газовата инфраструктура в Персийския залив, тогава може би потенциално бихте могли да видите държавите от Персийския залив да се включат още повече“, посочи анализаторът.
Междувременно ефектите от конфликта вече се усещат и отвъд Близкия изток.
«Държавите от Персийския залив са преустановили дейността си в редица случаи, било то производственият комплекс за втечнен природен газ и свързаните с него съоръжения в Катар, било то най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия или най-голямата рафинерия в Бахрейн. Така че в резултат на това имате намаляване на доставките на петрол и газ, в допълнение към проблема с транспорта. С други думи, Иран може да противодейства на САЩ и Израел само асиметрично. Един от начините да го направи е да засили болката за държавите от Персийския залив, за САЩ, но и за международната общност“, коментира Дорси.
Нарушенията в доставките и транспорта оказват влияние върху глобалните пазари. Според анализатора това не е страничен ефект, а част от по-широка стратегия на оцеляване.
«Иранците искат да продължат, защото според тяхната стратегия, колкото по-дълго трае страданието и колкото по-силно става то, толкова по-силна е позицията им и толкова по-голямо влияние ще имат в преговорите“, каза той.
Този конфликт започва да се превръща в игра на нерви, а ключов фактор е времето. В същото време възможностите за дипломатическо решение се свиват.
«В този момент никой не иска да преговаря. Тръмп не иска преговори. Той беше много ясен. Освен това неговото разбиране за преговорите и за това какво трябва да постигнат те се различава значително от традиционното разбиране и от иранското. С други думи, той иска пълна капитулация. Иранците и израелците не искат преговори. Те искат тази война да продължи докато някои от страните не се предадат, може би“, заяви Дорси.
А победата за всяка от страните изглежда по различен начин. «За иранците победата означава, като минимум, оцеляването на режима. Ако този режим оцелее, няма значение дали ще убиете Моджтаба Хаменей и ще се наложи да изберете трети върховен лидер. Няма значение колко военни и служители на сигурността и командния състав убиете, стига да са заменяеми. За Доналд Тръмп победата е много по-трудно да се предвиди, защото смяната на режима беше негова цел. Оцеляването на режима осуетява тази цел. Прекратяване на ядрената програма. Предполага се, че той вече е направил това през юни миналата година“, коментира анализаторът.
Ескалация извън страните в конфликта според Джеймс Дорси е почти невъзможна. «Разбира се, теоретично има риск. Не мисля, че това ще се случи. Мисля, че нито Русия, нито Китай ще изпратят войски на място и ще искат да водят война с Иран заради Иран. Те ще подкрепят Иран дипломатически. Ще им помогнат да се снабдят с компоненти. Може да споделят някаква разузнавателна информация, но няма да се въвлекат във военен конфликт. Виждате, че японците, корейците и европейците казват същото в отговор на искането на Тръмп да участват в осигуряването на свободното преминаване през Ормузкия проток“, посочи Дорси.
Засега изход не се вижда, а развитието ще зависи и от това кой ще издържи по-дълго.
бТВ, «Тази събота“
