БТА - 17 Януари 11:50

В предизборната си кампания Никола Саркози обеща, че ще
скъса с миналото.
Но кой би предвидил, че той толкова скоро ще хвърли на
боклука престарелите традиции на президентството. На 8 януари,
на първата пресконференция като държавен глава, Саркози отговори
на въпрос, свързан с любовния му живот (връзката му с Карла
Бруни била "сериозна", но нямало да съобщи подробности за
планове за женитба). Освен това с изреждането на куп проекти -
спиране на рекламите по държавната телевизия, премахване на
35-часовата работна седмица, задължаване на компаниите да
насърчават участието на работници в печалбите - той демонстрира
своя микроуправленски стил, без да му мигне окото. Независимо
дали на някой му харесва или не, суперпрезидентът е вече тук.

В миналото функцията на френския президент беше да оформя
облика на политиката и да се грижи за дипломацията и за
отбраната, а за министър-председателя оставаше да се занимава с
детайлите. Редките публични изяви на президентите Франсоа
Митеран и Жак Ширак придадоха достолепие на президенския пост и
свещеност на посланията.

Не е така обаче в "Сарколанд". Колкото премиерът Франсоа
Фийон е незабележим, толкова неговият шеф е всемогъщ - говори
се, че веднъж г-н Саркози го нарекъл свой "помощник". Съветници
от Елисейския дворец зорко следят министрите от правителството.
Всъщност г-н Саркози понякога изземва техните функции: той се
зае с преговорите с профсъюзите за реформата в университетите;
той пътува за Брюксел, за да отстоява позицията на Франция на
среща на финансовите министри.

Изказванията на президента понякога поставят министрите в
неудобно положение. Г-н Саркози свари финансовия министър
неподготвен, когато каза, че държавата ще продаде още 3% от
енергийния гигант "EDF". "Съвсем малка част от министрите имат
реална свобода на действие", твърди високопоставен служител.
"Никога не съм работил при толкова централизирано
президентство."
Г-н Саркози обича откритото противопоставяне и има силен
характер, който му помага да постига успех там, където други не
успяват. Освен това свръхактивният му стил подхожда на
стратегия, насочена към въвеждане на нов тип президентство и към
скъсване със скучното минало. "Той иска да промени представата
за президентството", казва един съветник. "Да бъде всеки ден
близо до хората и техните грижи, а не просто да се затвори в
двореца." Затова са тези непрестанни шеметни пътувания, речи,
снимки и срещи с обикновени хора.

"Суперпрезидентът" има и критици. Едни се притесняват, че
г-н Саркози уронва престижа на поста, който заема. Даже след
пътешествията му с Карла Бруни, във връзка с което един вестник
му лепна прякора "Президентът на светския блясък", рейтингът му
се смъкна надолу. Други недоволстват от съсредоточаването на
твърде много правомощия в едни ръце. Президентът и без това
разполага с огромна власт в качеството си на главнокомандващ
въоръжените сили и на човек, който може да разпуска парламента и
да прави промени в правителството по своя преценка. Сега г-н
Саркози иска да внесе промени в конституцията, които да позволят
на президента да отправя обръщения към парламента. Тази седмица
Лоран Жофрен, редактор на левия вестник "Либерасион", обвини
г-н Саркози, че установява "изборна монархия".

Все пак някои от планираните от Саркози конституционни
реформи предвиждат засилване на парламента като противотежест на
изпълнителната власт: правомощия да упражнява надзор над
назначенията, които извършва президентът, да дава разрешение за
дългосрочните военни ангажименти в чужбина, и да налага
ограничения върху използването на укази. А и г-н Саркози не е
първият президент на Петата република, който счита, че
президентската длъжност включва изпълнителни правомощия. Шарл де
Гол - архитектът на прякото избиране на президента - веднъж
смъмрил един министър: "Не говорете за министър-председателя
като за ръководител на правителството. Ръководителят на
правителството съм аз."

Дори при това положение подходът на г-н Саркози крие
рискове. Той иска да сложи край на съществувалата при предишните
президенти "жалка традиция на лицемерие и лъжи", що се отнася
до личния им живот, но едва ли ще бъде много ентусиазиран от
прозрачност в американски стил, ако любовната му история започне
да пари. И което е по-важно - предишните президенти считаха за
удобно да жертват своя министър-председател, когато нещо се
обърка. Като си отрежда главната роля, г-н Саркози няма да има
върху кого да хвърли вината освен върху себе си. /сп. "Икономист",
12 януари 2008 г./