|
Протестът на работниците от Челопеч в подкрепа на инвестиционните намерения на Дънди прешъс |
Удар върху БГ имиджа заради Дънди прешъс
БТА
- 17 Януари 11:58
Амбицията на канадската компания Дънди прешъс металс (Dundee Precious Metals) да стане най-големият производител на злато в България се сблъска с неочаквано препятствие. Това пише
Керин Хоуп в статия, публикувана днес във в. “Файненшъл таймс“, озаглавена “Имиджът на България за мнозина чуждестранни инвеститори е опетнен“. Официалният краен срок, в който правителството трябваше да излезе с решение по проекта за модернизиране и разширяване на
мощностите на най-голямата златна мина на Балканите в Челопеч, изтече преди девет месеца. Българското дъщерно дружество на канадците Челопеч майнинг (Chelopech Mining) обаче се нуждае от още един лиценз, който трябва да бъде подписан от министъра на околната среда и водите Джевджет Чакъров. В интервю за “Файненшъл таймс“ Чакъров заяви, че Дънди, която официално е призната за “първокласен инвеститор“, е “много добър инвеститор“, но правителството трябва да проучи по-подробно някои въпроси, повдигнати от местните жители и природозащитните организации. “Искаме доволни инвеститори, но трябва да защитаваме и националните интереси“, обясни Чакъров. Български политици критикуват Движението за права и свободи (ДПС),което участва в правителствената коалиция и
контролира министерството на околната среда и водите, че не успява да ограничи корупционните практики, пише “Файненшъл таймс“. Лидерът на ДПС Ахмед Доган публично говореше за “обръч
от фирми“, с който партията му поддържала тесни отношения, припомня Керин Хоуп. При парламентарен дебат неотдавна бившият министър на околната среда и водите Евдокия Манева каза, че министерството
задържа близо 400 разрешителни. “В перспективата на присъединяването на България към ЕС очаквахме бюрократичните спънки да намалеят, но това не се
случи“, твърди изпълнителният директор на Челопеч Майнинг Лорънс Марсланд. Очаква се преките чуждестранни инвестиции в България през
тази година да надхвърлят 2 млрд. долара за трета поредна година, а инвеститорите все още се оплакват от административни пречки, искания на подкупи и неефективността на съдебната система, отбелязва “Файненшъл таймс“. Минодобивът продължава да е политически чувствителен сектор заради лошите производствени практики по време на комунизма,
посочва вестникът. Мината в Челопеч стана прословута с екологични щети, които нанесе. През 1990 г. правителството прекрати добива на мед в Челопеч заради високото съдържание на арсен. Земята около мината не се обработва, а риболовът в реките наоколо е забранен. Дънди, която е най-големият работодател в района с 900
служители, се ръководи от най-добрите практики на международните компании от бранша - прочиства предишни замърсявания, оказва подкрепа на местното училище и финансира обществени проекти,
пише“Файненшъл таймс“. Дънди е променила града към по-добро, казва кметът на Челопеч Алекси Кесяков. Вече идват хора и от други места, за да
търсят работа, защото са чули, че градът се развива добре, допълва кметът. Екозащитниците обаче се противопоставят на плановете на Дънди да добива злато чрез технология, при която се използва
цианид. Марсланд на свой ред ги уверява, че новият завод е проектиран така, че не само да отговаря, но и да надвишава европейските стандарти за нивото на цианид в отпадните води. Дънди вече обмисля възможностите да изгради завода си за
добив на злато извън България. “Има само няколко международни топилни пещи, които приемат
концентрата от Челопеч заради високото съдържание на арсен и тези договори скоро ще изтекат. Не можем да си позволим да чакаме безкрайно дълго“, казва Марсланд.
|