БТА - 24 Октомври 10:49

Икономиките на Източна Европа може би са изправени пред бурни времена заради финансовата криза. Дори и западните банки да запазят спокойствие, политическите последици може да са още по-големи. Това пише сп. “Икономист“ в обширна статия под заглавие “Кой е следващият?“.
Страни като бившите комунистически в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения, отбелязва вестникът. Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите “муниции“, които се използват във войната с финансовата криза на Запад. В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, които ще се нуждаят от външна помощ от кредитори като Международния валутен фонд. В най-лошия някои страни ще са изправени пред преструктуриране на дълга, срив на местната валута и депресия, което предвещава и политически хаос. Повечето нови членки на ЕС, като Полша, са в по-силна позиция, и там кризата няма да нанесе чак такива щети. Възможно е по-уязвими да са най-бедните нови членки на ЕС - Румъния и България. Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущата сметка на България през тази година вероятно ще бъде 24 процента, отбелязва “Икономист“. Въпросът е колко външна помощ ще получат двете страни. За разлика от балтийските държави, които са добре защитени, ентусиазмът да се спасява България вероятно ще е по-малък, заради неуспеха на властите в София да спазят ангажимента да се справят с организираната престъпност и корупцията. Това е и по-големият проблем на Източна Европа - не толкова финансовите колебания и слабости, а корумпираната и некомпетентна политика. Лидерите там изпитват трудности да управляват ефективно дори в добри времена. Какво ще стане, ако чуждите инвеститори се стиснат, а растежът се забави или спре, пита “Икономист“.
Изданието припомня впечатляващите резултати на Източна Европа в опитите след 1989 г. да се достигне икономическото равнище на западната част на континента. Следващите няколко години обаче ще бъдат много по-трудни, отбелязва “Икономист“. Евентуална тежка рецесия може да разкрие цената на забавените реформи в предишните години. В повечето бивши комунистически страни усилията да се изпълнят изискванията на ЕС и НАТО бяха висока летва от гледна точка на политически ангажимент за добро управление и разумна икономическа политика. Оттогава подходът на тези страни е да се облегнат и да се наслаждават на хубавото време - евтино кредитиране, високи чуждестранни инвестиции, растящи приходи от данъци и по-висок стандарт. Политическият натиск за трудни решения беше минимален, отбелязва списанието.
Сега повече от всякога страните в региона трябва да вземат тежки, но спешни политически решения, като реформа на публичните финанси, особено пенсиите; повишаване участието на пазара на труд, особено като се намали броят на ранно пенсионираните; и подобряване на производителността, като се модернизира образованието, което все още е ограничено от бюрокрацията от комунистическата епоха. Шансовете за подобен голям тласък на реформите обаче изглеждат мижави, отбелязва “Икономист“. За страните, на които е казвано, че приватизацията, либерализацията и балансираните бюджети са сигурен път към спасението, сегашните времена са объркващи. Това води, според българския политолог Иван Кръстев, до “разпадане на представата кое е нормалното“. Една грешна представа за сигурност може да е по-лоша дори от неяснота, смята “Икономист“. Идните години ще бъдат голям тест за демокрацията и спазването на закона в държавите от региона, смята наблюдател на Източна Европа в Брюксел. В очите на мнозина пазарните икономики са големият успех на последните 20 години, дори по-голям от развитието на демокрациите. Този успех донесе невиждана свобода, възможности за избор и просперитет. В някои страни, отбелязва Кръстев, чуждестранните банки постигат по-високи позиции в рейтингите на доверие от всички публични институции. Те са се превърнали в емблематични финансови устои не само на икономиките, но и на целите страни. Те, както и Европа, могат да загубят много.