БТА - 20 Октомври 11:43

В Националния исторически музей утре от 11.00 ч. ще бъде
представено новооткрито златно съкровище от бронзовата епоха
/III-II хил. пр. Хр./, съобщиха от музея.
На събитието ще присъства министърът на културата
проф.Стефан Данаилов.
През юни - октомври при археологически разкопки е проучена
могила в Южен Сакар, землището на с. Изворово, общ. Харманли от
екип под ръководството на д-р Борислав Бориславов. Разкопките са
финансирани от Министерство на културата, отпуснатата сума е 22
000 лв.
Могилата е с размери: 31 метра в диаметър и височина 2,9
метра. В резултат на цялостното й проучване са установени два
етапа на натрупване. Първият - през първата половина на II хил.
пр. Хр. /средна бронзова епоха/, а вторият - през II век след
Хр. /римски период/.
През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и
трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение. То
представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста
пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м. В основата на съоръжението
е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в
богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.
На същото ниво са открити златен накит /състоящ се от 320
мъниста с форма на ечемичени зърна и обща дължина 1,5 м/, два
златни предмета с форма на прешлени за вретено, златна и
сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и
бронзов нож с каменен брус. Подобни златни находки с форма на
ечемичени зърна са открити само на о-в Крит - гердан с 24
мъниста.
Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек
с най-високо обществено положение - владетел и върховен жрец.
Надгробната могила запазва значението си като култово място,
когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище. Насипът е
ограден с крепида /кръг от големи каменни блокове/ с диаметър 22
м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е
помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.
Откритието е уникално не само за България и ще помогне за
изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята
на българските земи и на европейския континент.
Златните находки ще бъдат изложени за посетителите във
витрина пред зала 1 на НИМ.