БГ фирмите за храни отговарят на евростандартите
БТА
- 09 Октомври 17:21
Над 60 на сто от българските фирми в
хранително-вкусовата промишленост /ХВП/ и 57 на сто от тези в
сектора на търговията с храни са внедрили система за самоконтрол
относно безопасността на храните, основана на принципите на
HACCP - система за анализ на потенциални опасности и контрол
върху критичните точки.
Тези фирми реализират успешно продуктите
си на пазарите на ЕС. Това показват резултатите от международно
изследване на тема “Внедряване на европейските стандарти за
качество и безопасност на храните в България“, проведено
съвместно от учени от Софийския университет “Св. Климент
Охридски“ и университета “Нюшател“ в Швейцария.
Огромна част от фирмите на ХВП произвеждат единствено
за вътрешния пазар, на който се конкурират многобройни малки
предприятия, посочи доц. Желю Владимиров, ръководител на проекта
от българска страна. В България има твърде много дребни
производители, които не могат да осигурят качествени суровини,
показват изследванията.
Почти една трета от българските фирми в
хранително-вкусовата промишленост не искат да участват в
европейските пазари, заради което не влагат ресурс за въвеждане
на системата HACCP. Данните от мащабното проучване показват, че
въвеждането на тази система има социално икономически ефект. Тя
води не само до подобряването на качеството и безопасността на
хранителните продукти на пазара, но и увеличаването на броя на
заетите с производството на храни хора.
Един от най-големите проблеми пред фирмите от ХВП е
снабдяването с качествена суровина. Той е свързан с факта, че
все още месо, мляко, зеленчуци и плодове у нас са продукти,
които свързваме с дребните производители. Те обаче не са в
състояние да осигуряват качествена суровина.
В повечето случаи тези производители не могат да представят
документ за произхода и качеството на продуктите, които
предлагат.
Около 53 на сто от производителите на зеленчукови и плодови
консерви успяват да се реализират на европейските пазари.
Проблем в тази област са ниските субсидии, които българските
производители получават спрямо колегите си от ЕС.
Според направените анализи фирмите у нас са подредени в
три групи. В първата група са включени около две трети, които
реално не са интегрирани в европейския пазар - две трети от
производителите. Втората група се състои главно от застрашените
от европейското членство и европейските международни стандарти
за качество. Третата група включва онези 40 на сто от фирмите,
които виждат предимства в по-ниските цени на продукцията и в
по-специфичните продукти. В тази група и всички, които очакват
разширяване на пазара, главно сред производителите на консерви
/69 на сто/ и на млекопреработвателите /62 на сто/.
Представителите на браншовите организации, които
участваха в днешната дискусия апелираха към изграждане на
по-голяма култура на учене и иновации, която да бъде подкрепена
от съответните институции, като се започне от училищата, през
министерствата, общините, браншовите асоциации и се стигне до
контролните органи.
|