БТА - 08 Октомври 13:05

Изненадващият отговор е България,
която някога бе една от най-изостаналите страни в Европа. С този
въпрос и отговор започва статия на бившия съветник на Андрей
Луканов Ричард Ран под заглавие "Уроци от чужбина", публикувана
в днешния брой на в. "Вашингтон таймс".

Повечето от бившите комунистически страни в Източна и
Централна Европа въведоха плосък данък. Естония бе първа, а
България - една от последните, преминавайки към плосък данък от
10 процента едва в началото на тази година. Плоският данък за
България бе предложен най-напред от изключително способни млади
икономисти от Института за пазарна икономика (ИПА), водещият в
страната мозъчен тръст.

Икономистите в министерството на финансите твърдяха, че
такова драстично понижение на данъка върху доходите ще доведе до
загуби в данъчните постъпления и съответно до голям бюджетен
дефицит. Случи се обаче точно обратното, както прогнозираха на
икономистите от ИПА, се отбелязва в статията.
Намаляването на данъчната ставка в България ускори
икономическия растеж и следователно доведе до увеличаване на
постъпленията от ДДС и други потребителски данъци, както и до
ограничаване на подземната икономика. Тази година българската
икономика ще нарасне около 4 пъти по-бързо от средното за
Европейския съюз (в който тя членува), посочва авторът. Заради
успеха на плоския данък много от тези, които най-напред се
противопоставяха, сега твърдят, че са го подкрепяли от самото
начало.

България приватизира банките си, не създаде
полу-социалистически ипотечни банки като Фани Мей (Fannie Mae) и
Фреди Мак (Freddie Mac), наложи на банките си изискване да
поддържат достатъчни резерви (които в момента са средно 13
процента, близо двойно повече от средното равнище за САЩ), и
сега е в много по-добра позиция да устои на международната
финансова криза, коментира Ран.
България, както всички европейски държави, има държавно
здравеопазване и като всяка такава система предлага услуги с
ниско качество. България обаче позволи (за разлика от Канада и
много други страни) на частните лекари и болници да работят на
свободна практика. В резултат частният медицински сектор отчита
бърз растеж, тъй като все повече българи могат да си позволят да
плащат за висококачествено медицинско обслужване, вместо да се
редят на опашки за държавни услуги с лошо качество. В момента
България развива и медицински туризъм, тъй като американците и
европейците търсят високо качество, но на ниска цена.

Може би най-важното е, че България преживя съществена
промяна на културното си съзнание от времето на комунизма. След
бавен старт с икономическа реформа страната бързо наваксва
закъснението. Икономиката нараства системно и масовото
емигриране на българи в чужбина изглежда намалява, като много от
тях сега се завръщат заради новите икономически възможности.

Чуждестранните инвестиции нарастват, а неотдавна
Хюлет-Пакард (Hewllet Packard) премести 100 работни места от
Индия в България. Един успял американски бизнесмен, роден в
България и напуснал страната преди много години, неотдавна ми
сподели, че след близо две десетилетия на икономически преход
сега той е готов да инвестира в България за първи път, посочва
Ричард Ран.

Авторът на статията отбелязва също, че България не е без
проблеми. В тази връзка той посочва корупцията, съдебната
система, ниската раждаемост и застаряващото население, което
означава, че на всеки пенсионер или получаващ някаква държавна
помощ се пада само по един работещ (за сравнение в САЩ това
съотношение е 3 към 1).