БТА - 24 Септември 14:01

Десетки милиони жители на страните в Източна Европа страдат
особено силно от поскъпването на енергията, защото живеят в
жилища, наречени панелки, които датират от комунистическата
епоха. Те нямат добра изолация и разходите за поддръжка са
непосилни.
В Будапеща Илона и Гершон Мюлер, и двамата 85-годишни,
живеят в панелка от 68 квадратни метра. Месечната им пенсия е 80
000 форинта (326 евро). Половината от тази сума - 40 000
форинта или 163 евро - отива за отопление през зимата, а
поддръжката на отоплителната инсталация през лятото им струва 20
000 форинта (80 евро).
"Продадохме лятната къщичка, за да свързваме двата края през
зимата в Будапеща", оплакват се възрастните хора пред АФП.
В Унгария има 645 000 панелки, наречени така заради
бетонните панели, с които са строени жилищните блокове при
комунизма. Тези сгради с остарели отоплителни системи нямат
изолация. Два милиона от осемте милиона унгарци живеят в такива
апартаменти. Повечето са собственици на жилищата, които са много
зле поддържани.
Подобно е положението в България, където половината жители
на големите градове живеят в панелки. "Работя въпреки
напредналата си възраст, само за да плащам отоплението", казва
пред АФП в София Николина Георгиева, пенсионирана учителка.
През зимата тя отоплява само две от четирите стаи в жилището
си и плаща 150 лева (75 евро) месечно за отопление. Пенсията й
е 230 лева (115 евро).
Общо около една трета от гражданите на бившите
комунистически страни в Източна Европа - близо 30 милиона души,
живеят в панелни жилища.
В Полша за четирите милиона семейства, обитаващи панелни
блокове от комунистическата епоха, разходите за отопление
възлизат на около 70 процента от средния наем. Правителството се
съгласи единствено да предостави данъчни отчисления за ремонти
за външна изолация на тези сгради.
В Литва, където средната месечна заплаха е 1700 лита (570
евро), тази зима разходите за отопление на жилище от 50
квадратни метра ще достигнат 500 лита (165 евро) - с 30-40
процента повече от миналата година.
Две трети от литовците живеят в панелни блокове, но
държавата помага само на най-бедните, като отпуска 272 евро на
125 000 души или 3,7 на сто от населението.
В Словакия правителството се опитва да контролира цените на
енергията, засега успешно. SPP - главният доставчик на газ, от
юли досега направи два неуспешни опита да издейства повишаване
на цената на газа с 20 на сто заради световната инфлация.
За разлика от Словакия, в Чехия електричеството и газът
поскъпнаха двойно през последните години. Но високият в
сравнение с останалите източноевропейски страни стандарт (952
евро средна месечна заплата) позволява на хората да се справят.
Отоплението на тристайно панелно жилище от 70-те години с площ
60 кв. м струва 1670 крони (69 евро) на месец.
За подпомагане на социално слабите, на фона на поскъпването
на петрола по света, унгарският премиер социалист Ференц Дюрчани
предлага да се въведе данък "Робин Худ" върху печалбите на
отоплителните дружества. Идеята на Дюрчани е допълнителен данък
от 8 на сто върху печалбата на енергийните компании, който да
остане в сила за две години. Засега опозицията е против.
Унгарското семейство пенсионери Мюлер взе кредит от 2000
евро, който трябва да изплати за пет години, за да направи
изолация на жилището си и да спести 30 процента от разходите за
отопление. "Това ще ни струва по още 10 000 форинта (40 евро) на
месец, но дори не знаем дали ще живеем достатъчно, за да
изплатим изцяло кредита", въздъхва Илона.