БТА - 12 Август 11:09

Туристи от Европа, САЩ и Австралия посещават България, за да
наблюдават световно застрашени видове животни или редки
растения и пеперуди. Това съобщи за БТА Добромир Домусчиев, член
на Българската асоциация за алтернативен туризъм и управител на
туристическа агенция "Спация уайлдлайф", предлагаща турове из
страната за природолюбители.
Годишно около 5000 чужденци идват у нас по линия на
алтернативния туризъм, като всяка година броят им се увеличава,
добави той.
За разлика от средностатистическия турист, който търси добър
хотел по Черноморието и чадър на плажа, клиентът на една
туроператорска фирма за алтернативен туризъм предпочита да
пущинаците, за да открие рядка птица, цвете или пеперуда. Според
специалистите все повече хора, при това платежоспособни,
предпочитат този вид туризъм.
Повечето от нас не възприемат растенията, животните,
пеперудите, като финансов ресурс, но всъщност опазената природа
може да бъде средство за печелене на пари, казва Андрей Ралев от
сдружение за дивата природа "Балкани", който от 2003 г. работи
в областта на алтернативния туризъм в Родопите. Хората, идващи
да наблюдават птици в България, са много по-малко от общия брой
туристи, но сумите, които те оставят в страната, са значително
по-големи, тъй като предлаганите им услуги са по-скъпи, добавя
Ралев.
В момента този бизнес е изключително динамичен и всяка
година броят на хората, посещаващи страната ни заради природата,
се увеличава многократно, казва той. Туроператорите не
предлагат точна информация за постъпленията от алтернативния
туризъм, но смятат, че от този вид бизнес може да се печели.
На пазара в момента има 10 фирми и те печелят достатъчно, за
да могат хората, издържащи се от това, да живеят нормално,
според Домусчиев. Две-три от фирмите са с 15-годишен стаж в
бранша, останалите са на около 2-3 години. "Това е бизнес, който
се развива. По мои груби сметки приходите от алтернативен
туризъм за България са около 30 милиона лева, но всяка година
нарастват", казва Ралев.
Цените на пакетите, предлагани от английски фирми за тур в
страната ни, са между 1000 и 2000 британски лири. Българските им
колеги предлагат двуседмичен тур за около 1500 евро. Дневно
един чужденец плаща между 120 и 180 евро, като в цената са
включени храна, транспорт, хотел, водач, осигуряване на обекти,
логистика.
Обикновено хората, които търсят този вид почивка, са доста
заможни, а хобито им е фотографията. За тях се организират
специални турове, като им се осигуряват и "обекти за отстрел", в
зависимост от интересите им - птици, бозайници, растения,
пеперуди, водни кончета.
Само фотографската техника, която тези любители ползват,
нерядко струва колкото лек автомобил, разказва Домусчиев. За
много от тях това е само хоби и не печелят от снимките, заснети
тук. Сред посетилите на България са и редица професионалисти.
"Сред клиентите ни е бил и световно известният английски
фотограф Дейвид Типлинг. Той е един от петимата най-добри
британски професионални фотографи, снимащи диви животни", казва
Домусчиев. Типлинг дошъл, за да снима световно защитения вид
червеногуша гъска, зимуваща единствено в България и Румъния.
Туровете са целогодишни, макар че август се води за мъртъв
сезон за снимането на диви животни - по това време любителите
идват, за да "ловят" редки пеперуди и растения. Най-популярните
сред чужденците места за алтернативен туризъм са Централна Стара
планина, Източните Родопи, Сакар планина, езерата Шабла,
Дуранкулак и Сребърна, нос Калиакра, Кресненското дефиле, Мелник
и Триград.
Туристите са основно от Европа - Англия, Германия, Холандия,
Дания, идват и французи, италианци, испанци, добавя Домусчиев.
Има и клиенти от САЩ, и дори от Австралия, казва той.
Освен фотографирането на животни и растения у нас, все
по-бързо се развиват и другите разновидности на алтернативния
туризъм - планинско колоездене, конен туризъм, катерене,
спелеология, делтапланеризъм, преходи със ски, кану-каяк,
рафтинг.
Чужденци идват специално, за да посетят наши археологически
обекти, манастири. Други предпочитат по време на отпуска да
научат традиционен занаят - бродерия, тъкачество, плетиво,
керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални
инструменти.
Широко развитие имат и селският и винен туризъм,
пътуванията, запознаващи с традиционния български календар и
кухня, добавят от Асоциацията за алтернативен туризъм.