БТА - 03 Юни 12:32

Целта на форума е да очертае контурите на план за действие срещу рязкото поскъпване на селскостопанската продукция.
Неправителствените организации (НПО) ще се опитат да направят така, че гласът им да бъде чут в Рим, отбелязва вестник “Либерасион“. Френският ежедневник представя от няколко техните предложения:
Налагане на мораториум върху биогоривата
По изчисления на Международния валутен фонд (МВФ) засяването на земеделски земи с посеви за енергийни нужди обяснява между 20 и 30 на сто от повишението на цените. При това положение над 30 неправителствени организации призовават Европейския съюз да се откаже от целта си 10 процента от използваните през 2020 г. горива да бъдат “зелени“.
“Това е незащитимо от морална гледна точка“, подчертава Робърт Бейли от британската хуманитарна организация “Оксфам“. Бейли се аргументира, че това се равнява на отклоняване на жизненоважна част от производството на храни.
Идеята за мораториум има одобрението на докладчика на ООН за правото на прехрана Оливие де Шутер. Той се аргументира, че това ще обезсърчи спекулациите и че помощите за производство на биогорива водят до изкривявания.
Страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отпускат под формата на субсидии между 13 и 15 милиарда долара, а тези култури само допринасят за унищожаването на екосистеми и намаляват емисиите на парникови газове с едва 3 процента, в най-добрия случай, обобщава Бейли.
Прилагане на принципа за хранителен суверенитет
“Вчера табу в институциите, този принцип вече намира отглас“, отбелязва Амброаз Мазал от Католическия комитет срещу глада и за развитието. Както неправителствени организации от развитите страни, така и организации на селяните от развиващите се държави настояват, че най-бедните страни, които са и първи жертви на кризата, имат правото да защитават националните си пазари.
Реинвестиране в селското стопанство в големи мащаби
“Развитието на селското стопанство в бедните държави бе ужасно пренебрегнато“, бие тревога “Оксфам“. Неправителствената организацията посочва, че помощите за тази цел са били намалени наполовина между 1980 и 2005 г.
Необходимо е да бъдат инжектирани 20 милиарда евро на година, изчислява генералният директор на ФАО Жак Диуф. Не под формата на хранителни помощи, подчертава Диуф, а на пари в брой, за да се купува на местния пазар и да се инжектират повторно средствата в местното производство.
Реинвестирането предполага освен това сътрудничество от страна на богатите страни. Амброаз Мазал дава като отрицателен пример “шизофреничното поведение“ на Франция, която, “от една страна, работи активно за ново партньорство, а, от друга, се бори, за да брани помощите за износа, които дестабилизират световните пазари.“
Преосмисляне на институционния механизъм
Три са основните международни институции в тази област - ФАО, Световната програма по прехраната и Международният фонд за развитие на селското стопанство (ИФАД). Те “са ефикасни, макар и да са претоварени от бюрокрацията и преди всичко смазани от логиката на МВФ, на Световната банка (СБ) и на Световната търговска организация (СТО)“, твърди Робърт Бейли. Той предлага да бъде променена йерархията: “правото на храна да бъде поставено пред правото на търгуване“.
За целите на борбата срещу разпокъсването на помощта “Действие срещу глада“ предлага да бъде създаден Световен фонд срещу глада и лошото хранене по модела на Световния фонд срещу пандемиите. “Нов инструмент, който да даде възможност за една по-добра координация, и също така разрив със старото, необходим за привличане на нови донори“, аргументира се генералният директор на неправителствената организация Франсоа Данел.