БТА - 01 Юни 09:36

ЕЦБ се роди на 1 юни 1998 година с мисията да съпътства
пускането на еврото на пазарите шест месеца по-късно. Това бе
гигантска стъпка в европейското изграждане, отбелязва Льо Паж.
Заслугата за общо взето безболезнено преминаване към
единната валута, която днес използват 15 страни, а скоро и 16 с
влизането в еврозоната на Словакия в началото на 2009 година,
се пада отчасти на "пазителката на еврото", чиято централа се
намира във Франкфурт - германската финансова столица.
След началните си стъпки, които понякога бяха объркани под
палката на първия й президент Вим Дуйзенберг, младата
институция се научи да общува с пазарите. "По-добрите връзки се
дължат повече на процеса на взаимно опознаване между ЕЦБ и
пазарите, отколкото на прехода" от холандеца Вим Дуйзенберг към
французина Жан-Клод Трише, коментира главният икономист на Банк
ъв Америка Холгер Шмайдинг, цитиран от Франс прес.
Еврото се наложи като втората световна резервна валута след
долара. Знак на доверие - все повече компании и държави издават
облигации в евро и вече по света в обращение има повече евро,
отколкото долари.
Дали обаче е слабо спрямо долара, както бе през 2000 година,
или силно, каквото е днес, еврото остава недолюбвано. Трудно е
да се припознаеш с валута без националност, а политическият
съюз на Европа няма да стане факт в скоро време.
Неотдавнашно проучване сочи, че всеки трети германец изпитва
носталгия към дойчемарката, а повече от половината германци
продължават да са убедени, че европейската валута е виновна за
поскъпването на живота. Това чувства е широко разпространено на
Стария континент.