ЮНЕСКО търси ”Живи човешки съкровища” и в България
БТА
- 18 Февруари 09:10
Първите български номинации по програмата "Живи човешки
съкровища" се очакват за Еньовден тази година, а през 2010 г. на
националния събор в Копривщица ще бъде представена цялостната
българска фолклорна съкровищница.
Това съобщиха от Министерството на културата (МК) по повод
на Втората извънредна сесия на Междуправителствения комитет на
ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, която
ще се състои в София от днес до 22 февруари.
В началото на 2008 г. по инициатива на МК и със съдействието
на Института по фолклор и Националната комисия на България за
ЮНЕСКО в Сливен бе поставено началото на първия етап на
международната програма "Живи човешки съкровища".
Живите човешки съкровища са хора, които притежават
необходимите познания и умения на най-високо ниво, за да
интерпретират или създават специфични елементи от нематериалното
културно наследство като свидетелство за живите културни
традиции и за творческия гений на гражданите на България.
Създаването на национална система от "Живи човешки съкровища"
цели да бъдат съхранени знанията и уменията за културно
изразяване, които имат важно историческо, художествено и
културно значение за България, те да бъдат предавани на
следващите поколения чрез реализиране на ефективни програми за
подготовка на кадри, да се насърчават младите хора да придобиват
знания и умения, свързани с нематериалното културно наследство
чрез публични представяния на национално и международно
равнище.
Друга цел на програмата е да се създаде единен архив от
документи и материали, свързани с нематериалното културно
наследство, в Националния център за нематериално културно
наследство.
На регионална среща на експерти от страните от Югоизточна
Европа през 2007 г. бе създадена регионална мрежа за
сътрудничество и координация в областта на опазването на
нематериалното културно наследство.
На 34-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО
президентът на България Георги Първанов обяви желанието на
българските власти за създаване на Регионален център по
нематериално културно наследство под егидата на ЮНЕСКО със
седалище в София и обсег на дейност Балканите, Кавказ и
Средиземноморието.
През 2005 г. международно жури на ЮНЕСКО с председател
принцесата на Йордания Басма Бинт Талал обяви българската група
"Бистришките баби - архаична полифония, танци и ритуални
практики от региона на Шоплука" за шедьовър на световното
нематериално културно наследство.
Към МК бе създаден Национален съвет по нематериално културно
наследство със статут на експертно-консултативен орган под
председателството на министъра на културата Стефан Данаилов.
Членове на съвета са Надежда Захариева - заместник-министър на
културата, проф. Мила Сантова - директор на Института по
фолклор, д-р Венцислав Велев - директор на дирекция "Регионална
културна дейност", Румяна Митрева - главен секретар на
Националната комисия за ЮНЕСКО, акад. Николай Кауфман, проф.
Анна Илиева, проф. Иваничка Георгиева, доц. Валентина
Ганева-Райчева, д-р Николай Ненов, народната певица Елена
Божкова и Дина Колева - ръководител на групата "Бистришки баби".
Научен екип от Института по фолклор при БАН разработи собствена
методология за изготвянето на регионални и национални регистри
на нематериалното културно наследство. С подготвения регистър,
официално утвърден от държавата, България е една от водещите
страни в света, изпълнили условието на член 12-и от Конвенцията
за опазване на нематериалното културно наследство.
|