БТА - 05 Февруари 12:06

Една четвърт от българите не са наясно със съдържанието на
термина "трафик на хора". Това сочи изследване на Агенция
"Медиана" сред 1502 души над 18 години, направено в периода 11 -
21 декември миналата година.
Понятието "трафик на хора" определено поражда негативна
асоциация за българското общество, пише в заключението на
доклада.
Запитаните свързват "трафик на хора" преимуществено със
случаите, когато жертвите са проститутки, става дума за
донорство на органи, трудова експлоатация без заплащане.
Данните дават основание да се предположи, че в случаите, когато
трафикираните не понасят щети, за общественото мнение това не е
"трафик на хора".
Две трети от българите (при младите над 70 на сто) не виждат
нищо лошо и осъдително в това българин да се хване на работа "на
черно" в чужбина, а твърдо осъждащите подобно поведение са под
9 на сто.
Обществото, като цяло, натоварва държавата и нейните институции
да се борят с "трафика на хора".
Според изследването обществото вменява в дълг на държавните
институции не да се бори срещу "трафика на хора" изобщо, а да се
грижи да не пострадат хората, жертва на собственото си
"антиинституционално", неправомерно и незаконно поведение.
Като цяло, запитаните оневиняват "жертвите" и натоварват
институциите. В случаите на трафик с цел сексуална експлоатация
общественото мнение е по-склонно да търси "вината" в самите
проституиращи (36 на сто).
Зад понятието "трафик на хора" обществото подразбира преди
всичко трафикирането на българи, а не транзитирането на чужденци
през България.
Основните асоциации на понятието "Трафик на хора" се
концентрират около сексуална експлоатация - на първо място,
трудовата експлоатация - разбирана най-вероятно като незаплащане
на уговорени възнаграждения за положен труд и опит за
насилствено "закрепостяване" на работещите на черно.
С отпадането на ограниченията за трудова мобилност в общия
европейски трудов пазар, както и с намаляване на емиграционните
нагласи, основната тежест на "трафика на хора" ще се носи от
чисто криминалните форми - донорство, продажба на деца и
транзитния трафик на чужденци.
Промяната на акцента можем да очакваме в следващите 1-2
години, пише в изследването.