БТА - 17 Януари 11:14

Православната църква почита днес паметта на Преподобния
Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в
Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според
житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20
години при пълно усамотение в една изоставена постройка в
пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва
с часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с
привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е
наречен тържество на християнството. На следващата година
светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са
открити и тържествено пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува
за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не
плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката
и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани със
сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се
оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана
чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци,
ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките
клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един
след друг и се честват като празници на ковачи, железари,
ножари, налбанти.
Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.