БНР/Радио България - 14 Август 12:22

През август м. г. гражданските протести принудиха министерството на околната среда да наложи едногодишен мораториум върху строителството край Иракли. Оттогава натискът на природозащитниците не спря и за миг. Първата битка – за вкарването на Иракли в европейската екомрежа “Натура 2000” – не постигна особен успех. Районът Иракли-Емона влезе в предложения от учените списък на зоните в България, които да станат част от европейската екомрежа “Натура 2000”. Заради наличието на сериозни инвеститорски интереси обаче, правителството изключи от мрежата и остави задопълнително преразглеждане всички зони от “Натура 2000”, разположени на морския ни бряг. В отговор “зелените” настояха за удължаване на мораториума върху застрояването на района до включването му в окончателния вариант на “Натура 2000”. Забраната за строеж бе продължена, но с една “убийствена” промяна. От обхвата й бяха изключени 100 ха, за които община Несебър има одобрени застроителни планове още от 1997 г. Те предвиждат построяването на голям туристически комплекс в непосредствена близост до големите дюни в залива и лонгозните гори по устието на река Вая. Така новата “забранителна” заповед на практика разрешава строителството точно в районите с най-висока консервационна стойност по отношение на редица редки биологични видове. Защо се стигна до този парадокс? От една страна министерството на околната среда не може да не уважи правен документ като териториално-устройствения план на общината. От друга обаче, този план не е съобразен с изискванията за опазване на мрежата “Натура 2000”, тъй като в годината на изготвянето му - 1997-а, подобни изисквания не са съществували. Властите сочат като изход от ситуацията изискването за изготвяне на специфична оценка за въздействието на всеки един инвестиционен проект върху околната среда. Тя трябва да даде отговор на въпроса дали даден строеж би застрашил опазването на съответните редки видове и техните местообитания, принадлежащи към мрежата “Натура 2000”. Съмненията на природозащитниците, че тези оценки ще бъдат обективни, накараха министъра на околната среда Джевдет Чакъров да покани техни представители-експерти да участват в процеса на оценяване. Все още не се знае обаче дали те ще имат право на глас или ще са просто наблюдатели. “Зелените” имат големи резерви по отношение на принципа по който се изготвят у нас тези оценки. А той е – предприемачът назначава фирмата експертен оценител и той заплаща услугата. В наши условия този принцип е порочен и дава лоши резултати – заяви за Радио България Йорданка Динева от коалиция “ За да остане природа в България”. “Заради тази пряка връзка между инвеститора и оценителя, оценките за въздействие върху околната среда се получават все положителни – добавя тя. - Справка на МОСВ за района на Иракли показва, че от направените 44 инвестиционни намерения за 37 е било преценено, че не се нуждаят от екологична оценка, а оценката за останалите е била положителна. Т. е. нищо страшно за природата.... Друг порок в системата е, че законът не предвижда оценка за въздействие върху околната среда при проекти, които са с площ до 1000 кв. метра. Това дава възможност на всеки предприемач да избегне оценката като вместо да закупи един голям терен, той го “раздробява” на нужния брой достатъчно малки. Допълнително улеснение за инвеститорите е и фактът, че не се предвижда “комулативна” оценка, т. е. да се види какъв ще бъде ефектът върху природата от всички строителни намерения в определен район, а само за всяко едно поотделно.” Случаите подобни на Иракли в днешна България са безброй и за екологичните сдружения е много трудно да дават отпор на строителната инвазия навсякъде из страната. Затова те се ориентират към по-рационално решение – законодателна промяна по отношение на изготвянето на оценките за въздействие върху околната среда. Т. е., законът да брани природата вместо тях. “В момента сме пуснали заявка за достъп до информация по отношение на всички правени дотук оценки, свързани с местата от мрежата “Натура 2000”. Но това, което знаем засега, е, че в страната са били дадени едва две отрицателни оценки. Очевидно системата инвеститорът плаща на оценителя не “работи” у нас. Трябва да се въведе съществуващият в други страни модел за държавна агенция, която да прави тези оценки.” Яна Хараланова