БТА - 14 Юни 16:45

Най-ниският прираст на населението след 1989 г. е регистриран през 1997 г.; през последните 5 години се наблюдава постоянна тенденция на леко повишение. От 1985 до 1989 г. прирастът на населението в България е
положителен. Окончателните резултати от преброяването на 4
декември 1992 г. показват, че за периода 1985-1992 г. броят на
населението е намалял
с 476 000 души, или с 5.3 процента.
За тези години естественият прираст е с нулева стойност.
Общото население е 8 487 317 души, от тях мъже - 4 077 970, жени
- 4 309 447.
В градовете живеят 5 704 552 души, а в селата - 2 782 765
души. Относителният дял на градското население е 67.2 на сто.
От 1 до 14 март 2001 г. се извършва 16-ото преброяване за
страната по Закона за преброяване на населението, жилищния фонд
и земеделските стопанства, приет от Народното събрание на 10
февруари 2000 г.
За първи път преброяването се прави едновременно с
останалите европейски страни. Според изискванията на
европейското статистическо бюро "Евростат", от 1 януари до 31
май 2001 г. всички държави от Европейския съюз трябва да
преброят населението си.
Новото в анкетите е, че въпросите са съобразени с бъдещото
членство на страната в Европейския съюз. Поради тази причина
въпросите за етнос, майчин език и религиозна принадлежност не
са задължителни.
Само три етноса са изброени в анкетните карти при
преброяването - българи, турци, роми. Всички останали етнически
групи са вписани в графа "други".
За първи път се броят и болните хора. След 50-годишно
прекъсване отново се броят катъри, мулета, кокошки носачки,
земеделски стопанства, машини за обработването им. Сградният
фонд също се описва за първи път от 1985 г.
Общото население е 7 928 901 души, от които 3 862 465 са мъже,
а 4 066 436 - жени.
По данни от изследване на Националния статистически институт
(НСИ) "Население и демографски процеси през 2005 г.", за една
година населението на България е намаляло с 0,5 на сто и към
края на 2005 г. постоянно в страната живеят 7 718 750 души.
Средната възраст на българите през 2005 г. е 41.2 години. В
градовете този показател има стойност 39.5 години, а в селата -
45.2 години.
Средната продължителност на живота на населението за периода
2003 -2005 г. е 72.55 години. Населението в трудоспособна
възраст към края на 2005 г. е 4 814 000 души, или 62.4 на сто от
цялото население.
В сравнение с 2004 г., тази категория население се е
увеличила с 32 000 души. Населението над трудоспособна възраст
през 2005 г. е близо 1 762 000 души и за една година то е
намаляло с 43 000 души.
Сред населението под трудоспособна възраст се очертава
трайна тенденция на намаление. Спрямо 2004 г., намалението е 31
000 и в края на 2005 г. тази категория население наброява 1 143
000 души.
Според анализ на НСИ от юни 2007 г., през 2006 г. населението
на България намалява. По-малкият брой на сватбите, много ниската
раждаемост, както и високата смъртност, съпътствана от
интензивна емиграция, не очертават за България положителна
перспектива за демографското й развитие.
Всички тези фактори са типични за страните в преход, но това
е само констатация, която не разкрива как проблемът да бъде
разрешен, се посочва в анализа.
Тежката демографска криза към края на 2006 г. се потвърждава
от данните за постоянното население на страната, което е малко
над 7 500 000 души. В сравнение с края на 1990 г., която се
приема като начална за демографската криза, то е намаляло с над
1 000 000 души.
Само за една година в резултат на повечето случаи на смърт,
отколкото на раждания, населението на България е намаляло с над
39 000 души.
Въпреки постоянната тенденция за намаляване на населението,
раждаемостта през последните пет години се увеличава.
Социално-икономическите промени след 1989 г. ускоряват спада
на раждаемостта и са причина през 1997 г. тя да достигне до
най-ниското равнище, регистрирано в демографската история на
България - 7.7 процента.
След достигането на това рекордно ниско равнище,
раждаемостта започва постепенно да се стабилизира, а през
последните пет години се наблюдава непрекъснато, макар и слабо
увеличение.
През 2006 г. в страната са родени 74 500 деца. Сега
раждаемостта в България е на нивата, познати в Италия, Гърция,
Унгария, Австрия. Страни с по-ниска от раждаемостта в България
са Германия, Латвия, Литва и Словения.
Един от най-тревожните демографски проблеми в България през
последните години е високото равнище на смъртността във всичките
й разновидности - обща, преждевременна и детска.
През 2006 г., в сравнение с европейските страни, равнището
на общата смъртност в България е доста по-високо. За по-голямата
част от страните в Европа равнището на смъртност варира между 9
и 10 процента, а в България е 17 на сто. По отношение на
детската смъртност коефициентът у нас също продължава да бъде от
два до три пъти по-висок от този в страните от ЕС.
В България средната продължителност на живота не се
увеличава. Темповете, с които средната продължителност на живота
в България нараства, са изключително ниски.
Жените живеят средно със 7 години повече от мъжете и ако
силният пол статистически умира на 69 години, жените умират след
средата на 70-те си години. Съотношението в европейските страни
е същото, но там мнозинството от мъжете достигат до 77 години,
а жените - до 83 години.
В последните години остаряването на населението продължава
да се задълбочава.
На първо място имиграцията рязко увеличава дела на старите
хора в България. За последните шест години от средна възраст на
населението 40 години, сега то е вече над 41 години.
Миграционните процеси са фактор за броя на населението и
неговото местоживеене. След 1989 г. миграцията на населението се
трансформира от вътрешна във външна и хората масово напускат
страната.
Емиграцията поражда сериозни икономически и социални
последици за бъдещото развитие на държавата. От България
емигрират млади и образовани хора, в които държавата и
семействата са инвестирали средства и които се адаптират
по-лесно към условията на живот в чужбина.
През 2006 г. в преселванията между населените места в страната
са участвали близо 115 000 души. в 43 процента от случаите
хората мигрират от един в друг град. С по-малък относителен дял
са миграционните потоци от селата към градовете и от градовете
към селата. Най-слабо е преселването от едни села в други.
Обезлюдяването на цели региони от страната продължава.
Процесът на намаление на населението у нас намира израз и в
намаление на населението във всички области, с изключение на
област София. В София населението непрекъснато се увеличава през
последните години и от 1 194 000 души в края на 2002 г., то
достига 1 238 000 души, живеещи постоянно в столицата към края
на 2006 г.
По данни от преброяването през 2001 г., всекидневно
пристигащите да работят и да учат в София са около 45 000 души.
Според Българската академия на науките, 1 000 000 българи са
потърсили работа в чужбина след 1989 г., когато населението е 9
000 000 души. Масовата емиграция на млади жени засилва
демографската криза. По официални данни, между 1990 г. и 2004 г.
населението намалява с 1 200 000 души до 7 760 000. Ако тази
тенденция се задържи, през 2050 г. България ще има едва 5 500
000 жители.
Според БАН, България е с едно от най-ниските равнища на
раждаемост в света - 1.2 деца на жена в родилна възраст,
детската смъртност е 12.3 смъртни случая на 1000 деца, докато
средната за Европа е 4.5 смъртни случая на 1000. Ромското
население на страната е с най-висока раждаемост и най-висока
смъртност.
На 9 януари 2006 г. за първи път на заседание на
Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/ при
президента демографската ситуация в България е поставена като
проблем на националната сигурност. На заседанието е обсъдена
стратегия за демографско развитие на България и е представен
проектът на Националната стратегия за демографско развитие на
България (2006-2020г.), подготвена от екип на БАН, експерти от
различни ведомства и неправителствени организации.
На 17 август 2006 г. стратегията е приета от Министерския
съвет. Документът предвижда предприемане на мерки за намаляване
на абортите, на детската и на майчина смъртност, повишаване на
процента на грамотността сред младите хора и на имунизираните
бебета.
Приоритети на стратегията са забавяне на негативните
демографски процеси, преодоляване на негативните последици от
застаряването на населението и подобряване на качествените
характеристики на човешкия капитал. Сред заложените цели са още
създаването на равни възможности за пълноценен репродуктивен
живот за всички социални групи, както и ограничаване на
диспропорциите в териториалното разпределение на населението и
обезлюдяването в някои региони и в селата.
На 11 април 2007 г. в Министерството на труда и социалната
политика експерти и представители на научните среди от НОИ и БАН
обсъждат Национална програма за изследователската дейност в
България по стареенето на населението. Основните приоритети на
програмата са свързани с проблемите на политиката към
възрастните, последствията за обществото от остаряването на
населението, промените на семейните модели, трудовият пазар,
медицинските и здравни изследвания, здравето и обслужващите
дейности, качеството на живот.
Според експерти от Центъра за изследване на населението при
БАН, в момента в България съотношението между работещи и
пенсионери е едно към едно. Очакванията са в близките години да
се увеличава броят на хората над 55-60 години, които са обект на
специално наблюдение. Целта е развитие и повишаване на
равнището на заетост до 50 на сто от представителите на групата.

Експертите смятат, че България изостава в това отношение от
ЕС, което ще доведе до по-голямо напрежение в пенсионните
ресурси, здравната и осигурителната система.
Според доклад на Европейската комисия, ако тази тенденция на
застаряване и намаляване на населението не бъде променена,
условията за живот ще се влошат, а стандартът ще се понижи
чувствително.
Проучване в България от 2006 г. е констатирало, че едва 12
на сто от младите хора в страната са оптимисти за бъдещето си,
личното си здраве и здравната система в държавата. За да се
задържи стандартът в страната на нивото, на което е сега,
учените са изчислили, че трябва да се появят 560 000 души в
трудоспособна възраст, което е малко вероятно.
На 21 май 2007 г. на форум за демографската политика
министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова
заявява, че се пречупва тенденцията на отрицателния прираст в
България. През 2006 г. са се родили близо 2.4 пъти повече
бебета, в сравнение с 2005 г.
Родените през 2005 г. деца са с 1200 повече от тези през
2004 г. През 2006 г. са се родили 2903 бебета повече от
предходната година.
България не прави изключение от общата за Европа тенденция
на застаряване на населението и с 1.23 деца на жена в детеродна
възраст е на едно от последните места на континента.
Като един от най-тревожните демографски проблеми в България
в момента се отбелязва високото ниво на смъртност - обща, преждевременна и детска.