67 % от децата са пасивни пушачи
БТА
- 30 Май 12:32
Проучване сочи, че 67 процента от българските деца са изложени на пасивно тютюнопушене. Това каза по време на кръгла маса, посветена на борбата с тютюнопушенето, д-р Георги Котаров
от Националният център по опазване на общественото здраве. Той уточни, че цитираните от него данни са от проучване,
извършено в периода 1987-1989 г. с 15 625 деца от 1- до
6-годишна възраст в 38 населени места в страната.
В 50 процента от българските семейства пушат и двамата
родители, в 37 процента от семействата - само бащата, а в 10
процента от семействата - само майката, допълни той.
Разпространението на пасивното тютюнопушене варира от 32
процента във Велико Търново до 92 процента във Варна, добави
Котаров. Едва 24.4 процента от децата живеят с родители
непушачи, най-често в семейството пушат и двамата родители.
Пасивното пушене влияе сериозно върху децата, като
отраженията най-често са недоносеност или раждане на мъртъв
плод, или на дете с вродени аномалии, както и преждевременно
раждане с тенденция към по-ниско тегло на бебетата, отбеляза
специалистът. По думите му, възможно е да се появи синдром на
внезапна детска смърт, или здраво роденото дете да има по-слаба
успеваемост в училище, уточни Котаров.
Според проучване на Световната здравна организация,
половината от децата в световен мащаб са пасивни пушачи.
В националната програма за ограничаване на тютюнопушенето
2007-2010 г., приета от Министерския съвет през февруари тази
година, е заложено предложение в Националния рамков договор да
бъдат включени диагностиката и лечението на тютюневата
зависимост, както и услугите за консултация за отказване от
тютюнопушене, като изискване към дейността на лекарите.
До 2008 г. ще бъде изготвено предложение за включване в
клиничните пътеки на лечението на исхемичната болест на сърцето
и хроничната обструктивна белодробна болест, уточни д-р Маша
Гаврилова - експерт от Министерството на здравеопазването.
Ще бъде изготвен списък от дейности за ограничаване на
пасивното тютюнопушене. Регулиране на съдържанието на тютюневите
изделия и спазване на изискването на нормативните документи,
както и ограничаване на незаконната търговия на тютюневи
изделия, също са мерки в националната програма.
Документът предвижда 10-процентно намаление на броя на
пушачите в страната до 2010 г., спрямо нивото от 2007г.
Предвижда се също възрастта на начало на пушенето да бъде
задържано на нивото от 2007 г., с тенденция за повишаването й,
допълни Гаврилова. Ефективно ще се прилагат досегашните мерки за
забрана на тютюнопушенето на обществени и работни места.
Мерките в националната програма ще се въвеждат плавно и след
съгласуване с всички групи в обществото, уточни тя. Предвижда
се наредбата за условията и реда, при който се допуска по
изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени
места и в работни помещения да се актуализира, след
социологическо проучване за нагласите на населението, добави
Гаврилова.
По данни на СЗО, при непушачите, които живеят с пушач,
рискът от рак на беля дроб е 20 -30 процента по-голям.
Допълнителният риск от тютюнвевия дим на работното място се
оценява на 12-19 процента. Рискът от сърдечно-съдови заболявания
сред непушачите се увеличава с 25-30 на сто, ако живеят при
пушач.
Пасивното пушене се свързва със заболявания на дихателните
пътища и основна причина за изострени заболявания като астма и
алергии, които водят до социална изолация.
Пълна забрана на тютюнопушене на закрити работни и
обществени места, включително в ресторанти и барове, има във
Финландия и Шотландия, като същата мярка се очаква да бъде
въведена до края на тази година в Северна Ирландия, Англия и
Уелс, посочи Гаврилова. Със специални помещения за пушене на
закрити работни и други обществени места се ползват пушачите в
Италия, Малта, Швеция, Литва и Франция.
|