| 
	 Енергото не спря Татяна Лолова да довърши на тъмно премиера 
	
		БТА
		- 08 Май 13:23 
	 
	Татяна Лолова и Валентин Ганев изиграха на тъмно  почти  
цялото второ действие на  спектакъла "Слънчев удар" /"Едно лято  
на Сара Бернар"/ от канадския драматург Джон Маръл снощи на  
премиерата в Сатиричния театър.  
    Около 10 минути след края на антракта токът спря. Валентин  
Ганев, който е и режисьор на постановката, освети част от  
сцената първо с газена лампа от реквизита, а после с още две  
луминисцентни лампи от дежурното осветление. По-късно на пианото 
 на сцената беше поставен и старинен свещник с три свещи. 
    "Продължаваме, продължаваме", даваха си взаимно кураж  
актьорите и насърчаваха зрителите да останат на местата си.  
Въпреки предположенията на Татяна Лолова, че публиката започва  
да си излиза, всички останаха до края на спектакъла и аплодираха 
 продължително на крака артистите.  
    Под дъжд от сребристи конфети Татяна Лолова получи за  
50-годишната си вярност към Сатиричния театър неговия символ -  
"Златен кукер", от директора на трупата Павел Васев. Кошници с  
цветя изпратиха министърът на културата Стефан Данаилов и  
министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. 
    "Слънчев удар" е в програмата "Бенефис", посветена на  
големите имена в Сатиричния театър и на неговата 50-годишнина.  
Спектакълът е осъществен с подкрепата на "Петрол" АД. 
    "Добре, че успяваме да превърнем дефектите в ефекти. Трябва  
да благодарим на Енергото, че ни остави без ток, както и на  
всички други, които биха могли да причинят най-различни  
трудности по време на представление.  Най-важното е, че този  
случай ще остане в биографиите на всички нас," каза Татяна  
Лолова при поклоните. 
    Повреда в трафопоста на Военното издателство, от който е  
електрозахранването и на Сатирата, е прекъснала електрическия  
ток в цялото каре, научи БТА от театъра. Осветители са се  
обадили веднага след инцидента  в "Енергоснабдяване". Оттам са  
казали, че има повреда във високото напрежение, но не знаят  
каква е причината за аварията, нито кога ще бъде отстранена. 
     В "Слънчев удар" - в превод и сценична адаптация на  
Валентин Ганев, знаменитата френска актриса Сара Бернар /Татяна  
Лолова/ е наела секретар, за да записва спомените й  
/оригиналното заглавие на пиесата, написана през 1977 г., е  
"Мемоари"/. За да й помогне да възстанови важни моменти от  
живота си, секретарят е принуден да играе многобройни роли - от  
майка й, през монахинята, която я приема за обучение в  
манастира, младия любовник, американския мениджър - грубиян до . 
 . . Оскар Уайлд.  
    Самата Сара изпълнява фрагменти от свои коронни роли - на  
малка сцена върху сцената - Федра, Хамлет и Тоска, която "й  
струва" десния крак. По време на представление в Рио де Жанейро  
през 1905 г. сценичен работник е пропуснал да постави дюшека,  
върху който актрисата пада, след като героинята й се хвърля от  
триметрова кула. Сара Бернар пада на голия под и въпреки че  
стоически излиза за многобройните поклони след спектакъла,  
години наред има проблеми с крака.  
    "Прибягвах до какви ли не лекари - само не до ветеринарен.  
Може би трябваше да се обърна точно към такъв," иронизира в  
спомените си актрисата. Пред заплахата от гангрена тя е  
принудена да се съгласи кракът й да бъде ампутиран. Въпреки  
трудностите с протезата Сара Бернар продължава актьорската си  
кариера и играе дори на фронта по време на Първата световна  
война.  
    На сцената в "Слънчев удар" освен далечен предшественик на  
велоелгометъра, пиано, суфльорска кабинка - с истинска суфльорка 
 - е и прословутият ковчег /превърнат в гимнастически уред - с  
гребла като лодка/, в който Сара Бернар спяла "винаги гола и  
никога сама" - според отговора й на журналистически въпроси. 
    Според режисьорското решение в спектакъла участват и млади  
актьори - в ролите на близки на Сара Бернар и техни приятели.  
Анастасия Панайотова, Жанет Иванова-Василева, Месуре Сюлейман,  
Цветомира Христова, Цвятко Ценов и Юлиан Иванов са "асоциирани"  
към Сатиричния театър по програмата "Мелпомена" на социалното  
министерството, обясни Павел Васев.  
    Сценографията е на студента Момчил Тасев - по идея на  
Валентин Ганев,  костюмите - на Невена Белева, а музиката  - на  
Слав Бистрев. 
			 
          
     |