News.dir.bg - 24 Април 15:59

От публикации в софийски ежедневници от 24.05 2007 г. разбираме, че на 18.05.2007 г. В София ще бъде проведена конференция на тема „Митът Батак”. На същата тема ще бъде посветена и изложба в Етнографския музей в града.
Инициатори на конференцията са авторите на проекта „Митът Батак”- Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлински свободен университет.
Новината за изложбата и конференцията смути обществеността в Батак и реакцията беше спонтанна и неподправена. Ние като историци смятаме да обърнем внимание на грубото преиначаване на историческите факти. Становищата на Мартина Балева ни са известни от статията „Кой показа истината за Батак?”, публикувана в бр 17 от 3.05.2006 г. - в. „Култура".
Според авторката събитията в Батак през 1876 г. са били бързо забравени след като Макгахан ги прави достояние на света. Те превличат вниманието на българската общественост едва след като през 1892 г. полския художник Антони Пиотровски показва на изложението в Пловдив картината си „Баташкото клане".
В същност много преди това трагедията на Батак привлича вниманието на Иван Вазов. През 1881 г. той написва стихотворението си „Възпоменание от Батак". Вазов споделя пред професор Иван Шишманов , че стихотворението е писано по разказа на момче сираче от Батак, което Вазов прибира в дома си . Момчето, Иван Ганев, живее няколко години в пловдивския дом на поета. Той е имал свидетел на трагедията в Батак в дома си години преди Пиотровски да дойде в България. Посоченото стихотворение е едно от най- популярните негови творби. И до сега то се публикува във всички издания на Вазовата поезия. То формира и въздейства много по-силно върху историческата памет на българите, отколкото малко известната картина на полския художник, която е създадена години по-късно.
През 1882 г. Вазов пише стихотворението си „Родопите". То е публикувано в стихосбирката „Поля и гори” , издадена от Драган Манчов през 1884 г. Вазов дава поетичен израз на международния отзвук на събитията в Батак и в „… и полюсите чуха този страшен вик – Батак”.
Името на Батак като олицетворение на порива на българите към свобода се среща и в публицистиката на Иван Вазов и Константин Величков от първите години след Освобождението Авторката оспорва и значението на „Записки по българските въстания „ от Захари Стоянов.Според нея те са създадени като пряк отговор на творбата на Пиотровски и са по- скоро пропагандно произведение . Втория том на „Записките ..” на Захари Стоянов е издаден от съпругата му Анастасия след смъртта му. Но „Записките ..” са завършени много по-рано. В „Речник на българската литература” Т.ІІІ , е посочено, че Захари Стоянов завършва записките си през 1886 г. Пиотровски идва в Батак през 1889 г., как при това завършените преди години записки биха могли да бъдат отговор на Пиотровски.
В статията си във в. „Култура" Балева пише „…никъде Стоянов не говори за заклани и изнасилени баташки жени”. В самия край на „Записките ..” /стр. 762-763/ Стоянов е описал по потресаващ начин насилието на което са били подложени баташките жени .
Балева твърди, че Ангел П. Горанов написва книгата си „Въстанието и клането в Батак" също като отговор на посещението на Пиотровски в Батак. Според нея по това време П. Горанов е представител в Народното събрание, а Захари Стоянов негов председател. Русофилът П.Горанов става народен представител след падането на Стамболов от власт , а не преди това. Той не е могъл да заема политически пост по времето на Стамболов, тъй като е привърженик на Др. Цанков. А.П.Горанов - Бойчо в никакъв случай не е могъл да легитимира пред тогавашните власти правото на баща си на политически пост. Самият той емигрира като един от водачите на русофилския бунт в Бургас. Като непримирим противник на режима на Стамболов той участва в четата на Набоков, а след разгрома и отново емигрира в Русия .Книгата си той написва като емигрант. Убеденият противник на Стамболов, Ангел Горанов в никакъв случай не е могъл да търси и да намери политическото благоволение на същия. Трябва да обърнем внимание и на друго абсурдно твърдение. Балева пише, че Пиотровски среща в Батак обикновено и в по- голямата част неграмотно население, което не може да си спомни за Въстанието. Оцелелите батачани са имали ясно съзнание за историческото значение на Априлското въстание. На 2.03.1880 г. пътешественик, който минава през Батак пише, че батачани са решили да превърнат църквата „Св.Неделя” в паметник, а за храм да издигнат нова сграда в съседство /в.”Народний глас" от 4.03.1880 г./. Още от средата на 80-те години на ХІХ в. батачани отбелязват 4/17/ май като ден посветен на Априлското въстание.
Не може да се приеме, че въстанието в Батак е „.. местна свада” . Още през 1869 г. П.Горанов се среща с Васил Левски. В продължение на години в Батак е водена революционна пропаганда., а през февруари 1868 г. е създаден революционен комитет. П.Горанов участва на събранието в „Оборище", където е един от опонентите на Г.Бенковски. Нашият град се вдига на борба след като става известно за Въстанието в Средногорието.
П.Горанов през 1883 г. написва ”… бележки за Въстанието в Батак” , които са изпратени до Захари Стоянов или Никола Обретенов. В тях той пише за събитията в Батак като едно подготвено в продължение на години Въстание. В тях той изрично посочва, че подтика към Въстание в Батак трябва да се търси в делото на Апостола на българската Свобода – Васил Левски.
Страшната картина на изпепеления и препълнен с трупове Батак е описана от чужди автори, а не само от Макгахан обвиняван от Балева в про-руски симпатии. Преди Макгахан и Скайлър в Батак идва втория секретар на английското посолство в Цариград - Уолтър Беринг. Естествено той е враждебно настроен към руската политика на балканите. Враждебно се отнася и към българското революционно движение.Потресен от видяното в Батак той пише: ”Смятам , че се каза достатъчно, за да стане ясно , че на Ахмед Ага и хората му се пада славата за извършване на може би най-гнусното престъпление опетнило историята на нашия век. „За това е кощунство да се пише за мними останки. През 1883 г. Константин Иречек идва в Батак. Той също пише за църквата св. „Неделя”: ”Пред олтара на ниски полици лежат редове от черепи. При някои от тях има восъчни свещи, при други - цветя. Някои са цели ,други са пробити с куршум , но по-голямата част имат отзад белег от тежък удар с ятаган или сабя, повечето са черепи на жени и деца”.Може би Балевска ще обвини и прецизния чешки историк, известен с научната си безпристрастност, в патриотарска фалшификация?!

От колектива на ИМ-Батак