БТА - 08 Март 10:10

Цветанка Ризова, водещата на телевизионното предаване “На 4 очи“, събра в книга 27 от най-запомнящите се интервюта, излъчени между 2000 и 2007 година. Издател е “Труд“. На нейните въпроси са отговаряли Иван Костов, Александър
Лилов, Жан Виденов, Евгения Живкова, Симеон Сакскобургготски, Петър Стоянов, Любомир Левчев, Ахмед Доган, Тошо Тошев, Георги Калоянчев, Георги Първанов, Никола Филчев, Иван Григоров,
Недялко Йорданов, Тодор Колев, Венелина Гочева, Иван Славков, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Татяна Дончева, Борис Велчев, Вежди Рашидов, Александър Божков, Райна Кабаиванска, Даниел
Вълчев, Румен Овчаров и Никола Гюзелев. От предаването “На 4 очи“ тръгва крилатата фраза на Симеон
Сакскобургготски “800-те дни не бяха обещания, ами по-скоро
пожелания“. Пред това Иван Славков заяви: “Наричайте ме Дядото,
не Батето“. Бойко Борисов си признава, че винаги е бил отличник.
Според Иван Костов, правителствата ги съдят избирателите.

ИНТЕРВЮ С ЦВЕТАНКА РИЗОВА:
- На какъв принцип е направен подборът на тези 27 интервюта
в книгата?
Цветанка Ризова: Интервютата са подредени по датите на
излъчване. Тя започва с Иван Костов, защото интервюто е правено
през 2000 година, когато той бе премиер. Книгата завършва с
Никола Гюзелев.
Основното, от което съм се водила, е интервютата да имат
трайно значение за историята, или някакво обяснение за важни
политически събития.
- Дори когато говорите с хора на културата?
Ц. Р. : Да, и за тях има такъв принцип, макар че там е малко
по-емоционално. Това са хора, с които съм мечтала да разговарям
- като Райна Кабаиванска, Тодор Колев, Никола Гюзелев - все
големи, светли имена, с които шансът човек да се срещне в живота
е минимален, и заради които имам една тръпка, емоция, възхита .
. .
- Два пъти сте канили в предаването Лили Иванова, а нея я
няма в книгата.
Ц. Р. : Няма я, защото с нея говорихме много
по-хаотично.Толкова я обичам, че самата аз не съм я придърпвала
към логиката. Има и други много рейтингови и хубави интервюта,
които обаче трудно се подреждат като логична мисъл. При Лили
Иванова всичко е една емоция, на която аз съучаствах.
- Кои други интервюта отпаднаха от сборника по тази причина?
Ц. Р. : Малко са. Отпаднаха по-злободневните интервюта,
които в момента на излъчване бяха прекрасни, но като ги прочетеш
след година-две, се вижда, че събитието вече не е толкова
актуално. По тази причина в книгата съм оставила по-смешната
част от интервюто с Даниел Вълчев и съм махнала злободневни теми
като тези за тестовете в училище. Но пък смешната част е
толкова смешна, че не можех да я зачеркна.
- Кои са исторически значимите “гвоздеи“ в книгата?
Ц. Р. : Такива са интервютата с всички
министър-председатели. Те безспорно обясняват историята. Както и
с президента Първанов.
Смятам, че е много историческо и интервюто с Жан Виденов.
Няма откъде другаде да се прочете версията на бившия премиер за
обедняването в периода, когато той управляваше, за
хиперинфлацията, за закриването на банките, за разделението в
БСП.
- Има ли за Вас най-трудно, най-лесно, най-смешно,
най-абсурдно, или любимо интервю?
Ц. Р. : Най-дълго уговаряно беше интервюто с Жан Виденов.
Още първия ден, когато се чух с него, той каза “Ще дам само едно
интервю и то ще бъде на Вас, но аз ще Ви кажа кога.“ Аз се бях
заредила с адско търпение, чаках близо година. Знаех, че ще ми
даде интервю, но беше дълго чакано.
Уникално смешен е разговорът с Даниел Вълчев. Той прилича
малко на скеч, малко на комедиен диалог.
С елементи на абсурдност е интервюто с Бойко Борисов на тема
“Боклук“.
- Какво губят и какво печелят тези интервюта от това, че
излизат черно на бяло?
Ц. Р. : Имах доста колебания дали един телевизионен
разговор, преведен на езика на писменото слово, ще се приеме от
хората. Аз не си надценявам труда, но със сигурност вече смятам,
че си струваше усилията, защото има обяснения, които не са
давани другаде. В тази книга е първата позиция на премиера
Костов за делото в Либия, тоест има неща, които са се случили
само в “На 4 очи“ и са предизвикали ефект с години наред.
- Очаквате ли тази книга да бие по успех и популярност това,
което направи навремето Кеворк Кеворкян с неговите книги с
интервюта от “Всяка неделя“?
Ц. Р. : Аз не съм състезателна натура. Аз се съсредоточавам
върху това, което правя и много ми се иска то да има някаква
стойност.
Много ще се радвам, ако хората приемат тази книга. Защото аз
самата се изненадвам, като прелиствам сигналната бройка.