БТА - 02 Март 11:25

Очаква се следващата седмица парламентарната група на “Атака“ да внесе в Народното събрание законопроект за печата,
научи БТА от партията. Проектът предвижда регулаторен орган за печатните издания, подобен на Съвета за електронни медии. Законопроектът се подготвя от юристи на “Атака“, в почти завършен вариант е,
уточняват се детайли. Помолен да коментира идеята за закон за печата,
председателят на парламентарната комисия по гражданското
общество и медии Иво Атанасов от левицата, каза за БТА, че това
е ретроградна идея и е шокиран, че се предлага от наши съвременници. Подобна идея трябва да се пресича още в зародиш и все още имаме шанс да й се противопоставим, добави той. След като има Закон за радиото и телевизията, и СЕМ, който
да надзирава електронните медии, логично трябва да има закон за
печата и регулиращ орган, само че нещата са различни, коментира
той. Лицензи за радио-телевизионна дейност се издават и то само за ефирните радиа и телевизии, защото честотите са ограничен
ресурс и държавата има суверенни права върху тях, докато
печатните издания боравят с неограничен ресурс и затова е
нормално да се запази сегашният много по-либерален режим за
издаване на вестници, списания, книги, обясни Атанасов. Идеи за закон за печата е имало в най-мракобесните периоди, включително и на България - у нас първият закон за печата се
въвежда от княз Батенберг през 1881 година, като до 1946 са били
приети 20 подобни закона в нарушение на Търновската
конституция, каза депутатът. Парадоксът в случая е, че винаги
искане за закон за печата е идвало от управляващите и сега това
сигурно е световен прецедент такова искане да идва от
опозицията. Всеки, който се чувства засегнат от дадена публикация, има
поне три възможности: да поиска право на отговор, да се обърне
към комисията по журналистическа етика и да сезира съда, а Волен
Сидеров като политик има и четвърта възможност - да ползва
парламентарната трибуна, каза Атанасов. Това напълно реализира
правото на отговор и ако истината е на негова страна и е
достатъчно убедителен, няма проблем неговото име да бъде
запазено, посочи той. Депутатът от НДСВ и заместник-председател на комисията по гражданското общество и медии Весела Драганова коментира за БТА, че закон за печата би ни върнал в други времена, които са
безвъзвратно отминали и които много от нас не искат да си
спомнят. Свободата на словото и печата е най-важната индикация в
демократичното общество и който се опитва да прави нещо
неадекватно или да го вкарва в законодателна рамка, нарушава
това основно демократично право. Според нея печатът има
достатъчно саморегулиращ характер с представителните органи като
Съюза на издателите, етичните комисии, има правни норми, по
които може да се търси по съдебен път правото, допълни тя.
Драганова каза, че няма да подкрепи подобен закон, защото това
ще е изкуствено създадена и ненужна норма. За електронните медии
подобна норма е необходима, защото честотите са ограничени, но
в печата- не, защото сме и страна членка на ЕС, а в ЕС това не
се приема като демократично правило, каза Драганова.
Депутатът от ДПС и заместник-председател на парламентарната
комисия по гражданското общество и медии Рейхан Аблеким каза, че
този въпрос не е дискутиран в ДПС, защото не стои на дневен ред
пред движението. Той посочи, че има журналистически етичен
кодекс. Ако някой смята, че е засегнат от публикации в медиите,
държавата е създала механизми той да си потърси правата по
съдебен ред, добави той.
Светослав Малинов от ДСБ каза, че регулирането на този тип
отношения чрез специален закон създава изключително много
рискове за свободата на печата и в този смисъл не е добро
средство. Но ако целта е по някакъв начин да се създаде малко
по-разумна и отговорна журналистика, то споделям целта, която
обаче може да се постига с други средства, посочи той. Аз съм
член на много неправителствени организации, свързани с
гражданското общество, и знам, че всички ние имаме писани и
неписани правила, каза Малинов. Членовете на общностите, които
не спазват правилата на общността, получават морални, а понякога
и по-тежки от морални санкции, посочи той. По думите му,
регулирането на тези отношения минава през спазването от
журналистическата гилдия на собствените й правила и понасяне на
санкция, ако ги нарушава грубо с оглед политически или личен
интерес.
Затова проблемите, които в момента безспорно съществуват в
българската журналистика, не бива да се решават със специален
закон за печата, но трябва самата професионална общност да
спазва собствените си правила, каза Малинов. По думите му ДСБ са
много потърпевши “от тази мръсна журналистика“, а БТА е една от
малкото медии, които стоят настрана “от тази грозна тенденция
последните години“.
Според Йордан Бакалов от ОДС такъв закон не е необходим,
защото има достатъчно контролиращи органи. Има съюз на
издателите, има и етичен кодекс на журналистите, посочи той. В
съда също могат да се завеждат дела за клевета, каза Бакалов и
даде за пример спечелено от него такова дело.
Съпредседателят на ПГ на БНС Стефан Софиянски коментира от
Брюксел, че е категорично против да има закон за печата. Аз се
борих някога да има частен ефир, когато работихме в
“Демокрация“ искахме свобода на печата, сега не мога да приема
такава метаморфоза, каза той.