Banks.dir.bg - 17 Януари 12:26

Свръхоптимизмът по отношение на цените на земята засега не намира потвърждение в политиката на банките. Напук на ажиотажа около фондовете за инвестиции в земеделска земя, само три банки - “Алианц”, ПИБ и Насърчителна, отпускат кредити, специално предназначени за покупка на селскостопански терени (Не са включени офертите на банките, които твърдят, че приемат всякакви обезпечения, както и заемът на “Прокредит”, който е без обезпечение и може да се ползва със същата цел). Иначе общо 14 институции кредитират фермерите, но повечето имат предвид програмите на фонд “Земеделие” и САПАРД. Дори когато предоставят агрокредити, някои банки изключват земеделската земя от списъка на приемливите обезпечения.
Затова спекулантите, които разчитат, че присъединяването към ЕС ще донесе ръст на цените на земята в пъти, трябва да разчитат на собствени спестявания или ... на потребителски кредити, при които не се следи изразходването на средствата.. Причината е, че специалните кредити за покупка на земеделска земя се дават само на фирми, регистрирани като земеделски производители, при това с опит в бранша.
Но предпазливостта на банките е обяснима. Наистина земята поскъпна с една трета през миналата година, но това се дължи предимно на сделки за покупка на терени с предстояща регулация, както и на впечатляващия ръст в Северозападна България, където бе съсредоточен интересът на доста АДСИЦ и инвеститори в рапица. Докато земите в останалите полски райони не са показали много голям ръст. Донякъде това е свързано с неяснотите около еврофондовете, чието усвояване тази година едва ли ще бъде осезаемо. По-скоро може да се очаква интерес към покупка на земеделски земи с цел окрупняване, включително заради изисквания праг от 10 дка за получаване на субсидии (дори да не е в големи размери, подобен процес ще бъде важен, тъй като в момента търсенето е само за големи терени, докато се предлагат предимо дребни). Но засега пазарът е движен от основно от прогнозите за бъдещето, а не от реални основания да се очаква повишен доход от земеделие (с изключение на културите за биогорива). Ето защо ръстът на цените ще бъде “разсрочен” през следващите една до седем години, тоест до максималния възможен срок на преходния период за покупка на земя от чужденци (разбира се, забраната може да се заобиколи чрез регистриране на ООД, но това е излишно оскъпяване на сделките, което е оправдано предимно за терените в регулация).
Сравнено с условията по банковите заеми , тази перспектива не оставя достатъчно място за печалба, ако земята е на неподходящо място, няма идея за ползването й и единственият мотив е увереността, че няма как тя да не поскъпне.
Банките предлагат минимум 8,75% лихва и други ограничителни условия, сред които е и опит в земеделието. Често има и изискване за минимален размер на парцела, дори за максимална цена. Накратко, банките все още не поощряват спекулантите със земя и те вероятно имат сериозна причина да не го правят.